Брюж

Вчера явно се уморих доста. Легнах малко да се изтегна и съм заспал. И ето, че стана три през нощта и се събудих да пиша. В момента просто не ми се спи. Та ще вземе да напиша една статия и тогава ще ходя да си доспя 🙂 .
Денят започна бавно. Прогнозата беше за дъжд цяла сутрин. Закуската в хотела изглеждаше ядлива, не само сладки неща, като предния ден и реших да се възползвам вместо да излизам навън да търся нещо. После реших да си доспя. Някъде след 10 часа се събудих и приготвих за излизане. Посоката – Брюж, на около час път с влака. Както Йоаким ми каза, през викенда има билет с 50% отстъпка за двете посоки – идеално. Малко зор намерих влак, хартиеното разписание не съвпадаше с това на таблото, но в края на краищата успях да се ориентирам и да се кача на правилният влак.
Час по-късно, в Брюж, ме посрещна гаден дъжд. Запътих се към центъра. Тук много табели няма, но пък високите средновековни кули винаги са добър ориентир, за това накъде да върви човек.
Беше станало обяд и освен студено ми беше и гладно. Стигнах до централния площад и се бухнах в един ресторант. Стори ми се странно познат, поне отвън, явно съм го гледал в някой филм по телевизията. Настаних се до камината, изцяло фалшива, но доста топла. Сервитьорът ми препоръча бира и поръчах от менюто за 30тина €. Предястието беше телешко карпачо с пармезан, което беше божествено (с изключение на мини доматите, които бяха прекалено кисели и силно подправени за мен). Основното – телешко варено в кафяв сос с пържени картофи и салата. Отново отлично, да си оближеш пръстите, даже си изядох салата. Десертът – Dame Blanche, сладолед със сметана, също беше добър, но някак под нивото на другите две.
Излязох от заведението и видях, че на площада се събира безплатен тур. Вече не валеше, а турът тръгваше само след 15 минути, така че се присъединих. Оказа се, че докато съм идвал към центъра съм обиколил има няма половината забележителности. Градът, всъщност, не е голям, по-малък е от Стара Загора. И според Лавиня, нашият гид, в централната историческа част живеят само 25 хиляди, което е по-малко от населението му през средновековието, когато това е бил целия град.
Турът беше интересен и пълен с много историческа информация. Лесно е да следваш гида си когато освен червен чадър има и синьо-розова коса. Накрая все пак успяхме да загубим един човек. Възрастната жена, с лесно-забележимо ярко-синьо яке и шапка, веднъж се забави при минаването на едно тясно мостче с тълпа туристи, но Лавиня се върна и я намери. При втория опит, обаче, на широкия път с тълпите туристи не успя да я открие. Според мен можеше да отдели малко повече време, но явно за без пари толкова. Накрая, въпреки доброто представяне, оставих само 5 €, някак не ми се струва правилно да си губиш някой от групата. Дори когато си на място, където човекът ще се ориентира със сигурност, особено когато човекът е облечен със сигнални цветове и е лесно отличим от тълпата.
След турът, направих една разходка с лодка. Всички повтарят мантрата, че Брюж е Венеция на севера. Част от каналите са запълнени и този, в който е разходката, вече не прави кръг. В резултат, лодката ходи до единия край, после минава обратно до другия край и пак се връща по средата. Ако не беше студеното и ветровито време, разходката можеше да е приятна.
Лавиня ни беше посочила една от двете пивоварни в центъра на града (т.е. посочи ни и двете, но едната беше по-близо) и за това се отправих към прилежащата бирария, за да изпия една бира. Наложи се да пия шест. Барманите отказаха да ми посочат най-добрата и вместо това ми препоръчаха менюто за дегустация. Шест бири, по 120 ml, заедно с меню описващи какво точно пиеш. Една 5%, две по 6,5%, една 7,8%, една 8% и една 9,5%. Тая последната, беше експерименталната им бира с вкус на кафе, която въобще не ставане за нищо. Една от тия с по 6,5% процента – Martins IPA 55 – беше уникална. С цитрусов вкус и супер освежаваща. Не можах да се справя с всичката бира, две изпих, три почти и тая с кафето я оставих до над половината. Просто в един момент спря да ми се пие.
Отидох да пусна вече изпитата бира, която искаше да излиза и си тръгнах. По пътя страшно ми се прияде шоколад, който не е особено голям проблем като си в туристическата част на белгийски град. Купих си едно парче и го заръвах докато вървях по улицата. С малко лутане стигнах гарата, където установих, че часовникът ми пак ми прави номера. Преди няколко дни установих, че коронката му лесно се закача и вади. Този път бях с 12 минути назад. Но пък, пущината му, работеше, така че по-лесно да ме заблуди. Сверих го и се качих на следващия влак.
Вечерях от супермаркета и както казах заспах. Прогнозата пак е за превалявания, но мисля да се опитам да разгледам Шарлероа за час два, преди полета.