Варшава нещо не ме грабна. Идва ми малко в повече. Нагледах се на този вид архитектура. По време на пътуването разбрах, че практически всичко във Стария град е реставрирано след втората световна война. Въпреки това, центърът е обект на UNESCO. Стана ми интересно как се е случило това. Като за начало, нацистите са му е***и мамата. Според мен това е точния технически термин за 85% разрушения, направени нарочни, за да пречупят духа на нацията, която се е бунтувала в края на войната. После хората са почнали да го реставрират, по каквито записи и снимки са имали. Не са ползвали циментови блокчета, от която и да е марка, а след няколко десетилетия са успели да направят шедьовър. В списъка са защото заради самата реставрация, тя е уникалното на мястото, а не нещо друго.
Но след това лирическо отклонение, нека се върнем на хронологическия разказ. Закуска в 06:30, влак 2 9:52, тадъм-тадъм, тадъм-тадъм, за около 3 часа и пристигнах във Варшава. Харесах си хотел близо до гарата и след като се настаних се запътих към центъра. Ако беше някой от първите дни щях да го вървя, но вече нямам душевната сила да го направя, а и пришката на стъпалото ме измъчва ако вървя прекалено дълго.
След малко търсене намерих автомат за билети и се сдобих с два броя. Едно возене на трамвая по-късно и бях в центъра. След малко заобикаляне заради строителните огради наоколо успях да се изкача до него. По пътя насам ми беше прегладняло, но си бях взел някаква закуска. Не ѝ запомних името, но ми навяваше мисъл за вишна. Имам чувството, че не беше много добра. Една хапка сочна и мека като кроасан, другата суха. Пълна със сладко, но май не от вишна. И цялото с шоколад отгоре.
Така тръгна и остатъка от деня. Първо десерт, после основното ядене 🙂 . Поразходих се насам-натам и накрая седнах на един от площадите да хапна нещо по-засищащо. Изборът ми беше палачинки с пълнеж от диво прасе и сладко от червени боровинки. Уникално. Имах гениалната идея да го полея това с една малка биричка, но тя свърши преди да дойде храната, а не ми се пиеше втора.
Поразходих се още малко, поседях на една пейка пред една църква и реших да се връщам, и да огледам останалата част от Стария град. Първата ми задача беше да намеря къде да пусна бирата, че искаше да си ходи. Гледам на картата, следвам табелите, но късмет нямах. Тоалетната дето намерих беше заключена. Примолих се в един ресторант и облекчен продължих обиколката.
Поседях на другия площад да послушам група музиканти и после ми се прияде сладолед. Усещате накъде отиват нещата, нали? Хапнах си сладоледа, поснимах още малко и една картинка на свински джолан ме привлече неудържимо. Седнах в заведението, поръчах си го, малка порция – плаща се на грамаж, т.е. ще ми изберат по-малък джолан. Не мисля че успях да изям и една трета от киселото зеле. Горчицата правеше цялото нещо уникално. С много усилия и пот на челото, както се казва, се справих с джолана и се затъркалях към спирката на трамвая.
Крачките ми днес са колкото на вечерната ми разходка в парка, но няма как всеки ден да се поставят рекорди. Утре ще се излежавам до късно и после към летището за обратния полет. Това е от мен, дано скоро се намери повод пак да пиша за нещо.
Оставете отговор