Гданск

Пътуването приближава своя завършек. Днес е последният ми пълен ден някъде. Краката ми се оплакват от отношението към тях. Реших да им дам малко почивка и излязох чак към 10 часа. Направих лека разходка към центъра, поснимах, сградите тук са обсипани с много детайли. Ограничих се да снимам само тези, които бяха добре осветени от ниското слънце.

Както обикновено, имах намерение да се сдобия с карта на града. Първата туристическа информация, която си бях набелязал май беше по-скоро туристическа агенция маскирана като информация. Искаха ми 8 злоти за карта. Естествено, отказах им и продължих без карта. Рядкост е да няма някакви безплатни карти, дори да са пълни с реклами и да нямат отбелязани никакви забележителности освен рекламодателите 🙂 . Случвало ми се да искат символични суми, но 8 злоти определено не е символична сума. Скоро попаднах на друга информация, леко скрита, където имаха безплатни карти.

Не че я използвах тази карта. Бях стигнал до реката и след малко снимки минах по въртящия се мост точно преди да го затворят за пешеходци. Точно до него беше акостирал пиратският кораб от снимките. Преди да разбера, че мостът се върти си мислех, че корабът е само реквизит на някой ресторант, но се оказа, че е действащ. Дестинацията му беше Вестерплате. Мемориал на битка от Втората световна война не е моят тип забележителност и не ми беше в плановете, но брегът на морето е на цели 5 километра, а това е точно там.

Реших първо да хапна. Повечето капанчета покрай реката изглеждаха затворени или в момента отваряха, но едно работеше и пръскаше приятни аромати. Хапнах една пържена рибка и приключих точно навреме, за хвана другия пиратски кораб. Взех си двупосочен билет, дадоха ми 2 часа за разходка и времето ми стигна точно, даже бях по-рано на кея. Принципно имаше още някаква крепост, но беше излязъл гаден вятър, а трябваше да се върви по нормалния път.

Паркът около Вестерплате е набутан между действаща военна база и фериботен терминал. Плажът на Балтийско море изглеждаше много приятен но беше заграден с ограда, която не ми се прескачаше. Някой от местните това не ги притесняваше и дори си бяха разпънали хавлийки.

Мястото беше приятно за разходка, но излезе много кофти вятър. Поне успях да седна на връщане. Принципно, на кораба има меню, но нещо сервитьорката се беше покрила. А като на истински пиратски кораб, всички, освен седналите по масите, са с маски. Изискване на пиратския капитан, за да не ги разпознават 😉 . Много се накефих като разбрах, че големият рул в центъра на кораба не е реквизит, а всъщност е истинският, от който се управлява кораба. Съвсем като по-филмите, само с тая разлика, че до него имаше ръчка за управление на двигателите 🙂 .

Малко след като се върнах в града и вятърът спря, облаците се бяха издухали на някъде и времето предразполагаше към разходка. Седнах в едно крайречно кафене, хапнах парче чийзкейк с карамел и изпих една количка докато се любувах на приятното следобедно слънце.

Както казах, краката се оплакваха и се насочих към хотела, да им дам малко почивка. По пътя минах покрай сергията дето продаваха Чурек и си взех един. По-късно, това доведе до липса на глад и желание да излизам да вечерям. Сега приключвам тия писания и ще трябва да проуча хотелите във Варшава, защото утре пътувам на там. Имам една нощувка там и после летя обратно, та трябва да е на удобно място хотела за две полудневни разходки.