Краков

Днешният ден беше почти изцяло посветен на Кралския замък на Вавел. Това е замъчето дето се намира точно срещу хотела ми. Денят започна с отвратителен ръмеж и нагрочено небе. Успях да се измъкна от хотела чак към 11. Отправих се към замъка веднага, тъй като, от опит зная, че разглеждането на замъци и дворци отнема доста време. Оказа се, че змеят е горянин, но за това по-късно.

След кратка обиколка се озовах на задния вход и се наредих на една опашка за билети. Въпреки табелката “тук не е информация” жената на касата даваше доста подробни разяснения. Което правеше цялата процедура да се влачи. По повод епидемията, някой от атракциите продават билети и на входа си. Иначе, всяко нещо е с отделно билетче. Тук 4, там 5 злоти, накрая се натрупва солидна сума.

Първите три неща са с часове за посещение, а изглежда за всяко има ограничен брой билети. Всички атракции имат час за дезинфекция от 13:00 до 13:30. През това време работят само кафенетата наоколо и градината. Часовете не се спазваха абсолютно, явно бройката хора бе беше толкова голяма. Пред всеки вход има дезинфектант и вътре се ходи с маска. В разните галерии не е особен проблем, но пробвайте да изкачвате наблюдателната кула с тая маска – съвсем различно изживяване е.

Минах през правителствените стаи, където пробваха да ми се заядат за раницата, но тя беше празна (само шишенце дезинфектант имаше вътре) и като я навих на руло ме пуснаха без да се връщам до гардероба. На следващите места предвидливо минах през гардеробната – не се плаща. И тоалетната не се плаща ако имаш билет за някое от местата, само дето при първия опит не прочете баркода на билета и се наложи да се влиза по нашенската (не само моя, явно дъжда пречеше на четеца).

Второто място за разглеждане бяха частните кралски апартаменти. Снимам си аз едни гоблени и ме се скараха да снимам без светкавица. А в тъмницата се включила червената лампа дето е против червени очи. Върви обяснявай ако си нямаш работа. Светлина било, ама то светлина е и лампата отгоре, ама не я гасят. Както и да е, размина ми се без да ме изгонят.

Навън беше почнало да вали сериозна, та изчаках да се навали и минах през градината и след това седнаха на едно от кафетата. Хапнах някаква закуска имитираща пица и нещо като бяла халва. После се насочих към кралската съкровищница и оръжейна. По съкровища явно се разбират порцеланови сервизи и множество халби (признавам, доста орнаментирани). Поне оръжейната си отговаряше на името 🙂 .

Приключил със задължителните неща се насочих да разгледам останалите. Галерията на първия етаж се оказа коридора на първия етаж. С гадната мрежа против гугутки, от която не могат да се направят хубави снимки. То не че с тия облаци снимките щяха да станат нещо. После се качих на наблюдателната кула, за което съжалявам. Не само се измъчих с тая маска, но и гледката от последния етаж беше по-лоша от тази от предпоследния. Трябваше да се навеждам за да виждам през прозорците.

Доколкото разбрах имаше още някакви градини, които могат да се посетят в пакет с катедралата, но само с гид. При това на цена конкурираща комбинирания билет за всичко останало. Реших да ги пропусна, за сега и се насочих към леговището на змея. Голямо спираловидно стълбище ме вкара в една пещера в основата на замъка. Тавана беше пълен с любопитни кухини, в които бяха светнали прожектори. Така и не разбрах какво трябва да са, явно змеят ги е горил.

През изхода на пещерата има статуя на змей, който бълва огън на всеки пет минути. Това го разбрах сутринта, след като тъкмо си тръгвах като чух бученето на горелката зад гърба ми. Докато фокусирам камерата и пламъкът спря, но точно след 5 минути отново избълва огън. Децата явно са луди по това, а амбулантните търговци са разпънали няколко сергии, на които продават плюшени змейове и други сувенири.

Слязъл долу се насочих към центъра и хапнах Краковска наденица в едно от ресторантчетата на площада. След известно обикаляне стигнах до туристическата агенция, която си бях харесал вчера и си запазих тур на солната мина, която сестра ми ми препоръчва да посетя. Възползвах се от най-голямата верига безплатни тоалетни – McDonalds – и след това се прибрах в хотела да почина.

Хич не ми се излизаше вечерта, но ми се беше прияло супичка. Храната от обяд още ме държеше. Краката ме болят зверски и без малко да се откажа като видях две заведения за бургери на половината път, но все пак реших, че е редно да отида и до магазина, а такъв не бях видял по пътя. Стигнах до центъра и хапнах една пилешка супа с домашно фиде и моркови. Полях е с някаква местна бира (отстрани, иконката с бирата ще ви каже каква е била). Небето реши да ме полее с един дъжд, но аз стратегически се бях позиционирал под един чадър.

Така, като гледам, снимките ще са утре.