Започнах да пиша това на летището в Куала Лумпур, завършвам го в Доха.
Дойде и последният ден от това пътешествие. В момента седя в новинарската ложа на летището в Куала Лумпур и започвам да пиша статията. Само след 25 минути ще трябва да се товаря на самотела и може да се наложи да довършвам от там. Писането в самолет не е особено удобно, за това ще се опитам да съм бърз и кратък.
След старателно проучване на пътеводителя стигнах до извода, че има само едно място, на които си струва да отида. Някакъв китайски храм. Сега ми липсват подсказките, за да видя как се казваше. До него се стига относително трудно. Няма градски транспорт, а се намира на едно сериозно възвишение. А както и очаквах изобщо няма пешеходен подход към него. Както и да е. Реших да напусна хотела максимално късно. Оставих си бахажа на съхранение и отидох в отсрещния мол да обменя сингапурските долари, които ми бяха останали. Реших, че ще е по-лесно да ги обменя в местна валута, която да харча през деня.
След като свърших с тая задача реших да си потърся нови слушалки, че моите се счупиха на идване. За съжаление, това търсене беше безуспешно. За сметка на това разбрах, че на последният етаж се намират най-много заведения за хранене. Седнах в едно, което рекламираше местна кухня. Взех си от някаква супа, от която били продали два милиона купи. Кисела и лютива рибена чорба с нудъли. Изобщо не ми допадна. Добре че към менюто вървеше и някакво “мезе”, което уж и то било от риба, та не останах съвсем гладен.
Гугъл ми даваше съвсем прилична цена ако си поръчам Grab. Свалих си приложението и си поръчах кола. Естествено, понеже бях вътре в сградата, познайте от коя страна дойде шофьора. Звънна ми, набутах се да му отговарям, тоя бъкел англисйки не говореше, най-накрая си писахме през чата на приложението и се намерихме.
Минахме през зверското задръстване, причинено от едно училище. Навсякъде по булеварда спрели коли и микробуси извозващи децата. Изобщо не им пука за трафика. В края на краищата, цената е фиксирана и няма значение колко време сме в задръстването и колко пътуваме. Уф, тъкмо получавам съобщение, че качването на полета е започнало. Трябва след малко да тръгвам.
Стигнахме до храма. Естествено, въпреки, че си приготвих шапката я бях оставил при багажа. Въпреки пека, разглеждането си струваше. Като кача снимките след няколко дни, ще можете да видите. На връщане си викнах хола по същия начин и този път с по-малко задръствания стигнахме до хотела. Взех си багажа и без към летището. Тъкмо пристигнах на гарата и успях да се кача на влака за летището секунди преди той да тръгне. Така стигнах прекалено рано и ми се наложи да чакам доста, докато отворят гишетата за регистрация.
И така, сигурността тука е малко про-форма. Чантите минават през скенер, но нищо не се вади от джобовете и скенера си пищи на умряло, ама на никой не му пука. Не видях да правят проблеми за течности. Може би затова на входа на самолета има нова проверка на сигурността. Хапнах стабилно и сега предстои да се кача на самолета. Утре съм директно на работа.
Този път полетът не мина без инциденти. Тоя самолет явно има е голям карък и не е излитал навреме в последната седмица. Тъкмо се бяхме наредили за излизане на пистата и една китайка взе, че стана и започна да се обяснява нещо на много развален английски. Скоро се разбра, че на човек, който пътува с нея му е прилошало. Скоро се разбра, че не е просто паническа атака от предстоящия полет. Самолета се върна до изхода и човека, заедно с близките му и багажа им ги свалиха. Наложи се и да дозареждаме, явно едночасовият престой на земята е стопил резервите.
От там насетне, проблеми нямаше. Проспах по-голямата част от пътя, имаше лека турболенция, но нищо особено, колкото да люшкането да улесни заспиването 🙂 . Сега стоя в една от телевизионните кабинки в Доха. Точно тази не е много популярна и не за пръв път намирам места в нея. Естествено, снимки ще има по-късно днес или утре, имам прекалено много снимки, за да успея да ги кача от тук, пък и ми се иска да дремна още час два в някоя тиха стая.
Оставете отговор