Днес денят беше посветен на Британския музей. Бях там точно в 10, за отварянето на галериите и успях да се “измъкна” чак в четири без десет. Много е голямо това чудо и има доста неща за разглеждане. А на всичкото отгоре, не всички експозиции бяха отворени. Безплатният вход също, определено, е плюс.
Хронологично погледнато, сутринта не беше особено интересна. Събудих се малко преди пет. Още съм на българско време. Излязох около осен, осем и нещо. Телефонът ми даваше друг маршрут и поех по него. Пътуваше се от близката спирка на автобуса, до една по-близка спирка на метрото, макар и в друга зона. Явно в тази посока така е по-бързо. Проблеми с транспортната схема нямаше.
Започнах обиколката на музея от, може би, най-главния експонат – Розетския камък. Мда, ако дадеш име на един камък, той определено е важен. В случая става дума за камък върху, който има надпис на три различни езика. Единият от които е древноегипетски, който е бил неразчетен по времето на откриването на този камък. От там насетне не е трудно да се отгатне какво се е случило. Сега, камъкът се намира на централно място в египетската колекция на музея. Естествено, той се намира точно срещу централния вход и е много трудно човек да се доближи до него и да го снима без около него да има сто човека.
Следващият час, час и нещо мина в обикаляне на египетската, асирийската, гръцката и римската колекция на музея. Доста по-късно разбрах, че в тези зали са били само “архитектурните” елементи. Мумиите и другите артефакти бяха на съвсем различно място. Като цяло не бях вдъхновен от тази част на музея. Времето вътре беше почти толкова студено колкото и извън сградата, а в отделни части дори по-студено (явно, за да се пазят експонатите).
След това попаднах на залата посветена на Просвещението. Тя е изградена в бившата кралска библиотека и представя музея такъв, какъвто е бил в самото начало. Естествено, подредбата няма нищо общо с подредбата на един съвременен музей, но цялата атмосфера в това помещение ми подейства зареждащо. Въпреки, че размерът на залата е на една трета от предната част, която разгледах, ми отне повече време да изляза.
Беше станало време за обяд и реших да седна в ресторанта на музея. Хапнах традиционната пържена риба с пържени картофи и пийнах една биричка. След което продължих с обиколката на втория (всъщност третия) етаж на музея. Първата му половина беше пълна с още римски, гръцки и т.под. (например етруски и кипърски) експонати. Все пак, тук нещата бяха по-интересни.
Имаше, още, експозиция на пари, която не ме впечатли особено. В един от “експонатите” дори имаше български лев. Доста употребяван лев. В следващата зала бяха изложени колекция часовници. Доста голяма част от тях работеха и даже показваха близко до истинското време. Някак си, рязко след това, последва секцията със средновековна и не толкова Европа. Секцията с бижутата беше особено впечатляваща.
След всичкото това обикаляне, най-накрая попаднах и на мумиите и саркофазите. Всъщност, през цялото време търсех азиатската колекция, но планът на музея, с който разполагах беше леко объркващ. След като направих една почивка в египетската секция се насочих към горните етажи. Там трябваше да се намират японската секция, китайската и корейската керамика. От всичко това, налична беше само корейската керамика. Японската секция беше затворена до края на месеца, а залата с китайската керамика за неопределено време и без обяснение.
Най-накрая успях да открия и азиатската секция, но бях толкова уморен, че не можах да я разгледам както трябва. Бях пропуснал само две зали. Африканската секция се оказа въз малка, а последната зала беше посветена на методите за лечение през вековете. Естествено, по-голямата част беше заето от тотеми и т.под., но в средата имаше една голяма витрина пълна с хапчета. Не можах да разбера точната идея, сигурно някъде я пишеше, но в главата ми имаше само мисли за почивка.
И така, първо хапнах някакви сладки неща, които не бяха особено добри, в кафето на музея. После излязох, но успях да стигна само до близките пейки. След кратка почивка се насочих към близкия парк и се чучнах на слънце на една пейка. Когато слънцето взе да се скрива се насочих към площада Трафалгар. Естествено, най-близката спирка на автобуса беше затворена и се наложи да повървя малко. Почти успях да настигна автобуса преди следващата спирка.
Прекарах известно време на площада. Послушах музиката от уличните музиканти, разгледах тебеширените картини на уличните художници и се насочих към магазина на M&M. Планирах да мина от там, за да видя дали няма някой необичаен вкус. За мое голямо разочарование, нямаше никакви особени вкусове, само стандартните млечен шоколад, фъстък и хръпкави. Само на цветове ги отваряха. Машината за правене на лице от M&M не работеше, което беше поредното разочарование. Но пък така не си купих нищо.
Минах набързо през близкия магазин на Lego (снимки от него и магазина на M&M има в Instagram) и се насочих пък площада Пикадили. Имах намерение да ям бургер на мястото където вчера ядох пържени картофки, но се оказа, че идвам по грешната улица и реших първо да се разходя наоколо. Малко по-късно минах покрай заведение за бургери, първо го пропуснах, но само след няколко крачки реших да се доверя на инстинкта и да направя кръгом. Бургерите бяха доста добри, а бирата, която пих определено беше запомняща се.
С това денят приключи. Утре, вероятно, ще имам проблеми с транспорта, защото ще има стачка на една от линиите в метрото. Но все ще се оправя някак си. За сега е време за почивка.
Оставете отговор