Днес май само се шматках наляво, надясно. Тръгнах в посока Уестминстър. По вече изпитания маршрут – рейс, влак, метро. Само дето метрото беше ужасно претъпкано и не издържах и слязох на King’s Cross. Целта на тази спирка беше да се снимам до платформа 9 и три четвърти или там каквото беше. За който не се сеща, от Хари Потър.
Лесно намерих мястото. Голямата опашка за снимки беше ясен показател. Определено нямам толкова нерви, че да чакам да се снимам там. Вместо това си взех, уж кренвиршка, за дозакусване, но нещо беше супер различна от тези, които ядох досега и не ми хареса. Минах и през магазина за Хори Потър сувенири, но не си харесах нищо (добре де, харесах си шоколадова жаба, но не ми се даваха толкова пари за нея).
Продължих към Уестминстър. Там продължих със закусването, хапнах една гофрета с пресни ягоди и мед. Биг Бен е целият окован в скеле. Ще бъде в ремонт още дълго време. Поне това го знаех предварително и тук нямаше изненада. Това, което не знаех беше, че част от парламента също е в ремонт. Така и не го обиколих отвсякъде, но може би утре ще го направя.
Насочих се към Окото на Лондон, но комбинацията от голяма опашка и висока цена на билета (тия тука парите за нищо ги нямат) ме отказаха. Вместо това се опитах да събера малко слънце на една пейка. Опитите ми бяха в голяма степен неуспешни. Взех си един горещ шоколад за сгряване и се насочих към пристана на речния тур. За щастие изтървах първата и имах възможност да взема много добра място на следващата.
Естествено, вятърът реши да задуха след като се качих на лодката. Преди да се кача нямаше кой знае какъв вятър. В момента, в който се качих и взе да духа. Точно като реших да слизах и утихна, и изпече слънце. Но поне станаха добри снимки на моста Тауър. Слязох на кея на Лондонската кула, но и тук цената беше астрономическа и реших да пропусна. Вместо това се качих на моста, за доста по прилична цена.
Ходенето по стъкления под на горните пътеки си е истинско преживяване. И преди съм стъпвал върху такива неща, но тук е доста дълго. Първият път се искаше истинско усилие на волята, за да мина. След това става по-лесно. Имаше една жена, която така и не успя да стъпи с двата крака върху стъклото. Държеше се за парапета, стъпваше с един крак и веднага се дръпваше. Едни пък момичета бяха легнали върху стъклото и си правеха селфита. Хора – разни.
Гидът от речния тур беше ни беше казал в колко часа се планира да отварят моста. Имаше още доста време, а ми се искаше да го видя. Постоях доста време в парка на брега на реката, но накрая слънцето се скри и аз забравих защо чаках там. Тръгнах да търся нещо да хапна, защото така и не обядвах както трябва. За последно бях ял някакви захаросани ядки докато обикалях Лондонската кула. Уцелих много яка улична храна. Геврек, но сцепен на две и направен като хамбургер. С телешко, горчица и кисела краставичка. Много добре ми дойде.
Извадих голям късмет и бях на Лондонския мост, това е съседният на Тауър Бридж точно когато се планираше да го отварят. При това бях на идеално място за снимки. Изобщо не го бях планирал, но понякога и късмета върши работа. Както беше предположил гида от речния тур, минаваше военен кораб. Знае си човек занаята.
С това се изчерпа основната част от деня. Постоях доста време на един стол-пейка. Вятърът беше утихнал и слънцето припичаше приятно. Стана ми забавно как, когато слънцето най-накрая се скри, станах не само аз, но и хората от съседните пейки. Разходих се покрай Темза, после ходих да търся магазин за детски дрехи, за да купя подарък на Дивна, която днес има рожден ден (ОК, сестра ми твърди, че е било на 29ти, но аз получих нейния SMS на 28ми, така че за мен си остава днес).
Хапнах набързо в някакво бързо индийско хранене. Докато се шматках в търсене на магазин, за да си взема нещо за закуска, видях, че светлината, която слънцето хвърля на св. Павел е перфектна за снимки и успях да направя няколко. После се натоварих на метрото, влака и автобуса и се прибрах.
Утре ми е последният ден. Още не съм измислил какво ще правя. Дават го пак хладно времето, но ще видим като се събудя какъв акъл ще ми дойде.
Оставете отговор