Я да видим дали един ден ще успея да я напиша тая статия в по-нормално време. Днес тръгнахме късно, но за сметка на това се прибрахме рано 🙂 . Коко спа чак до 10 часа. Взехме си картончетата за закуската и отидохме в съседното кафе, където имахме избор от някакъв кекс или кроасан с чай, кафе или горещ шоколад и чаша прясно изстискан портокалов сок.
След тази, не особено обилна, закуска се отправихме пеш към Кралският дворец. Като си спомня само, че първият път взехме метро за това разстояние и ми става смешно. На двореца имаше опашка, но нищо прекалено страшно. Наредихме се и скоро минахме през металните детектори. Те бяха тия, които правеха опашката. Хем имаше три, хем работеше само един. Редуваха се нещо, не ми стана ясно каква им беше идеята. Може и целта да беше да се ограничи потока на хората, които влизат. Уж имаше отделна опашка за хора с билети, но не видях нито един човек да се реди там.
Още на рентгеновия апарат ми сложиха лепенка на чантата, че трябва да отиде в шкафчетата за багаж. Чинно изпълних нарежданията, после имахме проблем с отключването, а на нашия ключ нямаше и номер, та пробвахме няколко шкафчета докато уцелим. Снимането е забранено почти на всякъде. Разрешават да се снима само във фоайето. Аз успях да си открадна една снимка, която пуснах в Instagram, но веднага ми се скараха.
Тъкмо щях да кажа, “най-интересната част беше”, но се разколебах. Започнахме от оръжейната, която определено ми грабна вниманието. Още с влизането в първата стая ти се набиват на очи няколкото конника в пълно рицарско снаряжение. С всичките им прилежащи шаренийки. Като на филм. Околната колекция от брони, саби и мечове бледнее в сравнение с първото впечатление.
В мазето има колекция от огромни мускети, от такива, които са ги влачили като оръдие до такива с размери на пистолет (кремъклия, не модерен пистолет). Там е и колекцията от детски брони. Колкото и ниски да са били, детските брони някак си личат. Явно децата винаги са искали да подражават на възрастните. И когато тези възрастни са били крале, резултатът е бил изящно изработени брони за някой парад. Изненадващ експонат бяха две японски брони, табелките им ги нямаше, но определено бяха самурайски. Идея си нямам какво правеха там.
След това влязохме в главната сграда. Временната изложба, с картини от колекцията на не знам си кой крал, с големия нос, няма да я споменавам. Не видях нищо запомнящо се там. Освен колекцията с гоблени. Идея си нямам как са ги правили. Огромни бяха. Изглеждат като картини. Мисля, че това беше едно от малкото неща, които впечатлиха Коко. Другото беше колекцията от фигурки от слонова кост. Невероятен детайл. Воал, който изглежда като истински, мрежа, на която се вижда всяка извивка на въжетата. Страхотно майсторство е било това.
Обиколката започва от фоайето. Типично фоайе за дворец. Да кажем, че съм виждал и по-впечатляващи. Минава се само по един маршрут. Повечето стаи бяха впечатляващи, но най-голямо впечатление ми направи порцелановата стая. Всеки един сантиметър от стените е облицован с порцелан. Според табелката, всички “шевове” са скрити и не се виждат, не беше точно така, предполагам, че е станало време за реставрация, но все пак беше главозамайващо. Друго не ми е останало в главата. Имаше колекция от сервизи – златни, сребърни и порцеланови. Чашите, вероятно, бяха кристални. Банкетната зала беше подредена все едно довечера ще има прием, а по ъглите имаше огромни китайски порцеланови вази. Повечето стаи не бяха особено големи, а имаше доста хора. Искаше ми се да има по-малко хора и да мога да разгледам по-спокойно.
След двореца, направихме малка пауза на стълбите на катедралата, където някакъв акордеонист се опитваше да свири френски шансони и руски шлагери. Не му се поучаваше особено. Направихме един бърз тур на катедралата, но мисля, че при това пътуване се пренаситих на катедрали и тази не ме впечатли изобщо.
Обядвахме в Café de Oriente на едноименния площад. Цените бяха едни … по-красиви, но пък беше вкусно. Коко се изкефи супер много на хамбургера, който му сервираха, но той все се кефи на хамбургерите. Аз си поръчах менюто на деня. То меню на деня не е точно казано. Според надписа това беше менюто за седмицата и имаше избор от по 4-5 ястия за първо, второ и десерт. Моят избор беше бъркани яйца с аспержи и гъби за предястие, свинско (май беше свинско) филе с пикантен сос и млади картофки и шербет за десерт.
След обяда се насочихме към храма Дебот. Едно бързо търсене в Интернет ще ви разкрие, че Египет е подарил на Испания този храм. И сега имаме египетски храм в центъра на Мадрид. За съжаление, между 14 и 18 храмът е затворен и не можахме да го посетим отвътре. След като направихме едно кръгче из парка се насочихме към монументът на Сервантес и спирката на метрото, която се намира до него.
Една сиеста по-късно излязохме да се сдобием с малко сувенири и да хапнем. Този път заложихме на стандартното филе с пържени картофи и яйца. Това трудно могат да го объркат, пък и на Plaza Mayor цените на всичко останало ходят по тавана. Цената на чаша sangria и на една кола беше една и съща, някъде над 3 евро, което си е много дори за тук.
Утре ни е последният ден в Испания. Както обикновено – план нямам – ще го изработим в движение.
Оставете отговор