В който съм много, jet lag-нат. Въпреки късното лягане се събудих преди 3 часа. Опитите ми да спя останаха безуспешни. Стаята няма климатик, а само прозорец, който се отваря към празния център на сградата, за да се проветрява. Тук е около 30тина градуса, а през нощта е доста задушно.
По някое време слънцето изгря. Взех си душ и се насочих навън. Два пъти се връщах за разни неща, но поне се сетих да накарам да ми отворят сейфа. За жалост, никой не си беше забравил милионите вътре. Изглежда, че 8:30 е много рано за този град. Улиците бяха празни, сергиите с улична храна тъкмо излизаха, а туристи почти не се виждаха.
Бях тръгнал към някаква пекарна, която ми препоръчаха, но скоро разбрах, че е по-далеч от предвиденото и се отдалечавам от посоката, която си бях избрал. Върнах се в посока към историческия център. Накрая седнах да закусвам в нещо, което приличаше на сладкарница, но вътре се оказа по-скоро закусвалня. Поръчах си една concha с ванилия. Това е нещо като козунак покрит с ванилова глазура. Според менюто трябваше да дойде със сметана, но нещо се загубихме в превода. Хапнах и едни яйца по мексикански, разбира се с люта чушка, освен доматите и шунката. Покрай яйцата имаше и нещо кафяво, което реших, че е бобена паста или нещо такова.
Насочих се към Zócalo, както се нарича централният площад. Това е огромно празно пространство, в средата на което има забито също толкова огромно мексиканско знаме. Само не знам защо е трябвало да го бетонират целия площад. На изрядни бетонни квадрати с лека фуга между тях. Ама те си знаят. Изглежда, всичко в историческия център се върти около този площад. На него се намира катедралата, до нея е старият Templo mayor. Този храм успях да го разгледам само отвън, охраната ми каза, че с бутилка вода в раницата не могат да ме пуснат.
За това влязох в катедралата и то точно навреме. Вътре беше фрашкано с хора. Имаше литургия. Реших да се задържа да погледам. Както знаете, не съм особено запознат с религиозните неща. Оказа се, че на Велики четвъртък дават причастие. Та свещениците превръщаха виното в кръвта христова и хлябът в тялото христово. После се пръснаха из храма, който е доста голям, носейки някакви табелки, явно, за да покажат къде точно се дава причастието. По едно време, повечето табелки изчезнаха, а свещениците се събраха отново. Предположих, че освещават още материали, заедно с кардиналът им, който го даваха по един монтиран, за целта, телевизор.
Като цяло, литургията беше доста различно от това, което съм виждал тук. Като за католически храм, пейки имаше доста малко и повечето хора стояха прави. В някакви, разбираеми за тях моменти, всички коленичеха на пода, пееха песни или просто казваха “амин”. В един момент, от олтара говореха нещо за мир и хората започнаха да се здрависват с всички около тях, като това същото го правеха и свещениците около олтара. Като видях колко хора имаше сега, само си представям каква лудница ще е в следващите дни.
Излязох навън и се поразходих из появилия се наоколо бит пазар. За съжаление не можах да си намеря подходяща шапка и ще продължавам да търся. Последва обиколка на околните площади. Първо Plaza de Santo Domingo, после Plaza Garibaldi, където групичка мариачи ми предложиха услугите си. Забравих да се спазаря за цената предварително и после беше доста по-трудно, но все пак успях да платя само 250 песо, при положение, че искаха 400. Предполагам, че това е поне двойно на нормалната цена за 2 песни, но какво да се прави.
После се върнах към Двореца на изящните изкуства. Влязох да разгледам отвътре, но за галериите искаха билети, а на мен ми беше уморено и гладно. Пообиколих наоколо и ме привлече една табела. За нещастие атмосферата в това ресторантче не беше кой знае колко добра. Изглеждаше супер тузарско, но поне цените не бяха съвсем надути. Хапнах пикантно пиле, което не беше от най-добре сготвените. Понеже в менюто пишеше, че бакшишът не е включен им оставих 10 песо (при сметка 110), което ми се струва съвсем подходящо (и според препоръките на някакъв мексикански сайт рекламиращ туризма), на излизане чух персонала да се бъзика нещо, явно за “малкия” бакшиш и ми стана ясно защо това заведение беше празно.
След малка обиколка с цел намиране на банкомат се прибрах в хотела. Още не бяха изчистили, но камериерката скоро мина и след това съм задрямал. Сега мисля, да изляза да търся някой по-голям магазин и нещо за вечеря (въпреки, че точно сега не съм особено гладен). Ще се опитам тази вечер да легна малко по-рано и да си наглася “часовника”.
Оставете отговор