Днешният ден беше посветен на солната мина Величка (по едноименното село Wieliczka), която е още един от обектите на UNESCO. Препоръчана беше от сестра ми, която я посети преди няколко години. Тя се намира на двадесетина километра от града, а аз си бях резервирал организиран тур до там.
Твърденията на тур агенцията, че маршрутът на буса не минава близо до моя хотел се оказаха несъстоятелни. Минахме на, може би, около 300 m от хотела, но на мен ми се наложи да вървя два километра в дъжда, за да стигна до мястото, от което трябваше да ме вземат. Бях се скрил под една козирка наблизо когато буса дойде, но по буса нямаше никакви отличителни знаци на тур агенцията, а отпред се мъдреше само номер 14. Реших да чакам, 5 минути след уреченото време ми звъннаха и се оказа, че не знаят как им изглежда собствения бус. Както и да е, успешно се натоварих, но чакането под дъжда им струваше малката възможност да се трогна от надписа “бакшишите са добре дошли”. То, изобщо, днес е ден без бакшиши. Но за това по-късно.
Преборихме трафика и бързо стигнахме до мината. Входът е “охраняван” от рамка, която мери температура, но не работи. За това, след пръскане на ръцете с дезинфектант, един вади ръчния термометър и проверява всеки. Последва ново чака, шофьорът отиде някъде да търси нашия гид. Обиколката е само с гид. При тия 300 km тунели на никой не му се рискува някой да се загуби, а както каза нашата гидка, тялото ви ще се запази много добре в тази сол.
След около 25 чакане започна безкрайното ни слизане на 52 етажа стълби. Маската е задължителна, а долу ни чакаше бутилка дезинфектант. Изобщо, дезинфектантите са на почит в мината. Предупредиха ни да не ближем стените, явно е имало и такива опити и да не пипаме.
Започнахме дългата разходва, в която слизахме все по-дълбоко и по-дълбоко. Докато стигнахме до третото от 9 нива. Там се предполагаше да има музей, но той днес не работеше. Мината е впечатляваща, но някак очаквах повече. На няколко места са направили интерактивни представления, които можете да видите във видео галерията:
Поне качването беше с асансьор 🙂 . Иначе щеше да отнеме поне толкова време, колкото бяхме вътре. Излязохме доста далеч от първоначалния вход. Екскурзоводката ни върна до началната точка и ни остави да си търсим автобуса. Оказа се, че времето за заобикаляне е почти равно на времето за минаване през меренето на температурата. Половината хора решихме да заобиколим, другата минаха на право, а стигнахме практически по едно и също време.
Ето и снимките от деня (накрая има няколко от Краков):
Върнахме се бързичко и аз се разтърсих къде да ям. Мисля, че обядът ми беше попадение – разядка от свинска мас с разни парченца (предполагам пръжки някакви), топка сирене, която вървеше с доста добър сос и сочно свинско със сос от горчица. Бих си облизал пръстите, но ядох с прибори.
Прибрах се да почина и вечерта пак излязох да търся храна. Седнах на едно от ресторантчетата на площада, привлечен от живата музика. Храната не беше лоша, но отношението хич не струваше. Само дето не ми метнаха чинията върху масата, а накрая “забравиха” да ми върнат рестото. Ако мине номера, е не мина. Викнах сервитьора, той веднага се “сети”, че е забравил да ми върне рестото. Викам си, айде бе, при двама сервитьори на полупразно заведени. Айде и тука без бакшиш.
Утре заминавам за Вроцлав.
Оставете отговор