За пореден път се убеждавам, че големите организирани турове не са за мен. Е, в случая нямаше какво да се направи. Закусих в хостела и зачаках да минат да ме вземат. Пък 8:30 мина бусчето и след още малко обикаляне се напълни. Спряхме на една бензиностанция и почнахме да чакаме, без никой да ни обясни нищо. Накрая се появи един тип с английски между ужасен и трагичен и ни обясни, че ни е гида, че днес е супер натоварено и сме сумати народ в няколко автобуса (поне 3 буса и малко по-голям автобус преброих).
Последва едно дундуркане по междуселските пътища, от което моя крачкомер навъртя няколко хиляди крачки. След около час пристигнахме. Билета трябваше да си го платим, но поне беше организирано това за групата, вместо да чакаме на касата един по един. Платихме на гида, той ни раздаде талончета, после ни ги взеха на пропуска, сакън да не ни издадат истински билети.
Още от началото клонях към идеята да се разкарам от групата и да се върна при автобусите в уреченото време. Скоро след входа стигнах да маршрутките, които извозват до обекта. Чак там разбрах, какви бяха тия обяснения, че няма допълнително плащане. Наредих се на опашката и зачаках. Не ми се вървяха 2 km в тази жега. Гидът ни скоро се появи и бързо, бързо взе цялата група и ни пререди най-отпред. Ето, че имаше една полза.
Докато се съберем всички имах време да разхладя с един сладолед, след това реших да последвам групата напред през изхода. И така, с малко закъснение успяхме да стигнем до сцената, на която имаше представление. Дочух, че са били три части, първата тъкмо беше свършила, но успях да снимам втората и третата:
През това време изтекоха десетте минути, които нашият човек ни беше отпуснал. Тук гид, там гид, няма гид. По едно време гледам, в далечината, се вее неговото знаме. Събрал той групата пред една от картите на обекта и обяснява какво ще разглеждаме. С ужас установих, че обещаното свободно време за разглеждане ще е минимално и окончателно се отделих от групата. Мярках ги около мен при първата група монументи, но след това ги загубих от поглед.
Бях разчел времето горе-долу добре и пристигнах при автобусите 5 минути по-рано. Даже имах време да разгледам музея при входа, за който бях забравил. Естествено, основната част от групата закъсня. Не бях единственият, който се беше отделил от групата и явно тия хора бяхме решили да се явим на време за сбирката, за да не ни чака групата. Вместо това ние чакахме групата.
Тръгнахме по обратния път. Оказа се, че връщането с лодка е всъщност половинчасова разходка с лодка. По-голямата част от пътя я взехме с автобусите. Останалите хора ги събраха в единия автобус, а нас ни поведоха към реката. Естествено, организацията по товаренето на хората в лодките беше трагична. Някак успяхме да се натоварим и да се намери чиния с обяд за всеки. Обядът се оказа варен ориз с малко зеленчуци. Малко бяхме хората, които си изядохме всичко.
След около половин час стигнахме града. Взех си билет за забележителностите. С един билет може да се влезе в до 5 обекта от над 20. Има талончета, които на входа на обектите изрязват с ножичка. Използвах три от талончетата. За два храма и един мост, който също е храм.
Някъде по пътя, хапнах питка пълнена с кокос и доволен от живот реших да се подстрижа при местния бръснар. Тоя беше голям образ. Разбрахме се за цената с помощта на друг човек, който работеше в бръснарницата/сувенирния магазин. Тоя човек, колчем хванеше ножицата, щракаше непрекъснато с нея. Явно му беше някакъв тик, защото го видях как я хваща с другата ръка, за да го спре това. Бръсначът му беше от нормално бръснарско ножче, което той сряза на две и закрепи но някакъв начин върху дръжката. Най-забавно ми беше, като свърши с подстригването и взе два гребена, с които ме среса едновременно, за да махне отрязаната коса.
Вечерта излязох да се разходя и да поснимам нощния град с малко по сериозна техника от телефона. Мисля, че някой от снимките се получиха добре. За любопитните, вечер с един брой жаба, един брой октоподче и една свръх голяма скарида. За десерт си взех дуриан, но не беше особено зрял и по-голямата част от парчето замина в кофата (съвсем твърдо беше). Като го отворих ме лъхна съвсем лека миризма и все още не мога да разбера защо го наричат най-миризливия плод, но пък е супер вкусен. Поне малката част, която беше узряла беше, то ако цялото това парче (най-малкото на щанда) беше зряло, нямаше да мога да го изям.
За любопитните. Утре летя към Сайгон. Тук го наричат така поне толкова често, колкото и Хо Ши Мин. Имам платен трансфер до летището (45 минути с кола).
Оставете отговор