Повечето от днешния ден мина в пътуване и битови неща. Събудих се прекалено рано и напуснах стаята по план. Насочих се към спирката на автобуса, но докато се ориентирам дали автобусът, който беше на нея ми върши работа и той тръгна. Качих се на следващия, но шофьорът ми обясни, че много обикаля и слязох на следващата спирка. Предполага се картата за транспорта да не ме таксува за прекачване, но така и не погледнах.
Автобусите в тоя град не са много добре организирани. Повечето минават накуп по някое време и после се чака по много за следващия. Телефона не помага особено, защото разписанието му е грешно. Тъкмо бях почнал да се притеснявам за времето и най-накрая дочаках правилния номер автобус. Стигнах достатъчно рано и имах време да се запася с провизии, за пътя до Теджън (대전). Само до там ми стигаше билета.
След кратко обикаляне до някаква друга спирка и около два часа каране по магистрали и главни пътища се озовах в споменатия град. Машината за билети нещо не ми показваше изобщо да има маршрут и за това се насочих към касата. Имаше автобус след 5 минути, но аз исках да хапна и след малко сочене на часовника успяхме да се разберем и да си взема билет за 12 часа. Оказа се, че съм се опитвам да си купя билет от машините за експресните линии, а тази явно не е такава.
Изядох един супер як сандвич. Заведението изглеждаше като такова за тостери, но тостера нямаше нищо общо с две препечени филийки залепени с малко плънка. Харесах си един от двата традиционно звучащи вариант и не съжалих. Тъкмо приключих и се появи автобуса. Натоварих се и след кратка обиколка на целия град, за вземане на пътните, се отправихме към крайната цел.
Странно, но до автогарата нямаше спирка на градския транспорт. Наложи се да повървя малко, по пътя такситата ми свиркаха, успях да установя, че свободните таксита тук, като видят някой натоварен като мен и свирят с клаксона за привличане на внимание, белким някой се навие. Никъде не бързах и скоро дочаках рейса. Лесно намерих хотела и се заех с прането, което отне остатъка от следобеда.
Друго си е като има човек, който говори поне малко английски. Попитах за ресторант и ме насочиха към “най-доброто в Корея заведение за Бибимбап“. Това последното не ви гарантирам, че го пиша правилно. Човека даже ми написа името на заведението на едно листче, че са две едно до друго. Препоръча ми да вземе сготвения вариант, а не суровия и ми показа къде е задния вход на заведението. Аз все пак заобиколих и влязох през предния. Там имаше налепени една камара табели, може и наистина да е най-доброто заведения за тая манджа, която е традиционен местен специалитет.
Както обикновено ми сервираха една камара гарнитури и преди да успея да реагирам дойде и яденето. В купата имаше месо, зеленчуци и яйце. Аха да снимам и бабичката (така де сервитьорката, ама имам чувството, че тук всички такива заведения се обслужват от пенсионери) донесе една грамадна тенджера с ориз и го сипа отгоре. Още докато гледах стреснато взе да го разбърква доста прилежно, тая стъпка 100% щях да я пропусна. Излапах си всичко, накрая даже взех лъжицата, за да не се мъча.
Насочих се към близкото “фолклорно” село, хем за разходка, хем да търся банкомат, че след като платих тук и парите взеха да накъсяват. Изглежда тези дни тече някакво религиозно сборище. На един площад бяха опънали сцена и имаше разни музикални изпълнения. Качеството на видеото е ужасно, но слушайте музиката:
Послушах малко, но след като на сцената излезе един цигулар реших да продължа с търсенето на банкомат и след това да се върна. До тук имах два не сполучливи опити да изтегля пари от бакомати, които първо ме караха да си извадя карата и тогава да въведа пин код. Бързо попаднах на банков клон и втория банкомат склони да ми обработи картата.
Като се върнах при сцената разни хора говореха и говореха, и говореха. От картинките по тентите можех да разбера, че е някакво събиране на християни, будисти, май още някакви християни и нещо, за което предполагам е местните вярвания. Реших да си тръгвам, но зад сцената имаше един хор, който се разпяваше. Отказах се и седнах на една голяма саксия. Обаче хора не дочаках. Изтърпях поне половин час речи, после “хор” от монаси и монахини от различните религии, но като стигнахме до един който разказваше някаква история под ритъма на барабан реших, че е време да се откажа и се прибрах да почивам.
Оставете отговор