Викам, дай да взема да понапиша нещо преди да съм излязъл на вечеря, че не ми се стои по нощите да пиша. В случай, че не сте разбрали от заглавието, съм в Краков. Прогнозата беше за лошо време навсякъде, но за щастие не се сбъдна. Станах рано и в 06:30 бях на рецепцията да търся закуската, която бяха обещали за това време, но там нямаше никой. Вместо това излязох да търся банкомат. Тук навсякъде е пълно с Euronet банкомати, трудно може да се намери друг. Не че те са по стока. Съвсем легален банкомат, на банка, ми взе към 8-9 лева за теглене на пари.
Като се върнах, хората на рецепцията се бяха появили. Дадоха ми закуската в една голяма хартиена торба и се качих в стаята да ям. Нещо бяха объркали и ми бяха дали една от двете вегетариански опции, но за предварително приготвена храна никак не беше лоша. Само дето бързо огладнях. Дано само не са останали с моята поръчка за някой вегетарианец 🙂 .
Прецених, че имам време да хвана влака за Краков в 09:45. Събрах малкото неща, които имах за събиране и потеглих. Естествено, единственият хълм в цяла Полша трябваше да е пред мен. С много пъхтене го изкачих и от там насетне нямаше повече неравности. Стигнах до гарата дори по-бързо от очакваното. Сдобих се с билет – 150 крони или някъде под 70 лева. Малко скъпо, но според една реклама е с 30% по евтино ако го купиш онлайн, но кой да ти знае, аз и без това така бях проверил разписанието.
Влакът не е като нашето БДЖ. Чист, удобен и бърз. Малко под 300 km се вземат за два час и малко отгоре. Е, не и този път. По едно време спряхме в средата на нищото, но за разлика от БДЖ по уредбата съобщиха, че сме спрели извънредно, но още не се знае причината. След около петнадесетина минути тръгнахме. Последва съобщение, че е имало прекъсване на тока и ще закъснеем с около петнадесетина минути. В последствие спирахме за по няколко минути на няколко пъти. Съобщенията продължиха, закъснението се увеличи до 20 минути, а хората с връзки ги инструктираха да намерят екипажа, за да видят какво може да се направи за тях. И ако се чудите дали скоростно не съм научил полски – не, просто всичко се повтаряше на английски.
Бях си набелязал един хотел от другата страна на стария град. С една кратка спирка в туристическата информация, за намиране на карта, стигнах без забавяния до хотела. Предложиха ми някаква цена доста на букинга, но като им казах, че ей сега мога да букна от телефона (и да отиде комисонната при букинг) бързо намалиха. Е, пак ми поискаха повече, но защото тая цена била за стая без гледка (друго пишеше, ама хайде). Платих три нощувки и гледам право към замъка. Само дето интернета е в половината стая, на удобната маса се губи та седя изгърбен в леглото и пиша.
Направих кратка почивка и излязох да търся храна. След кратка разходка покрай реката и замъка стигнах отново до центъра. Седнах в едно от множеството ресторантчета и хапнах гриловано сирене с бекон и сладко от червени боровинки и пироги с месо. След кратка разходка наоколо се сдобих и с ръчно правен вегански сладолед – манго и шоколад. Вкусът на мангото беше уникален, все едно ям истинско манго, но не препоръчвам комбинацията.
Голям номер си направих с водата, отидох да хладилника, грабнах две шишета и ги платих. Излязох навън и надигнах едното шише. Учудих се, как може да ми още да ми киселее от мангото, не може да ми е останало чак толкова по мустаците. Като свалих бутилката, гледам, вода с вкус на ягода, че и две бутилки взех. Естествено, пълно е със захар, т.е. губи ѝ се целия смисъл да водата.
И така, дотътрих се до хотела и сега е време за разходка.
Вечерната разходка по хладно беше много приятна. Хапнах една сума Журек (Żurek) в хляб с една количка (тук са намалили размера до 200 ml) и за това, заедно с бакшиша, който си изпросиха, ме отръскаха 50 злоти. Супичката имаше два вида наденица и малко беконче, заедно с половин яйце. Доста добре ми дойде след късния обяд. Навъртях почти 30 000 крачи днес.
Утре ще разглеждам града и ще организирам по нататъшната програма.
Оставете отговор