Уж щях да го карам по-леко днес а се счупих от ходене. Сутринта мина без нищо за отбелязване. Забелязах само, че на закуска количеството хляб беше значително по-голямо, явно си бяха взели бележка от вчера. Тръгнах пеш към гарата и стигнах доста по-рано. Влака дойде и тръгна на време и след около два часа пристигнах в Андонг (안동).
Бях се загледал в телефона, за да разуча маршрута за мотела, в който съм, когато един от персонала дойде да види дали имам нужда от помощ. Не че говореше английски, но се опитваше да помогне човека. Реших, че нещата почват да стават прекалени като взе да ме тупа по корема. Предполагам, че нещо ми се кефеше, но този вид контакт с местните ми идва в повече.
Мотелът се оказа малко далеч от гарата. То тук всичко е мотел, явно наличието на паркинг ги кара да си кръстят така хотелите. Този изглежда от "любовния" вид. Освен стандартните неща като кърпи и сешоар има една камара гелове и лосиони, а най-забавното е наличието на два презерватива при комплекта за чистене на грим. Перфектното място за любовна авантюра, просто те обхваща желанието и знаеш, че хотелът се е погрижил за безопасния секс.
Ударих му една следобедна дрямка и излязох да се разходя. Минах през пазара, който беше означен на туристическата карта, но там нещата още не бяха се оживили. Понеже забравих споменатата карата в стаята минах да си взема нова. Момичето там ми вика, ама нали взе по-рано, ми да, ама явно искам нова, казах и, че съм я загубил и взех новата карта. Иначе момичето беше много любезно, предния път, като излязох ме догони, за да ми даде график на автобусите на английски, че по спирките всичко е на корейски.
Насочих се към някакъв мост, който се явяваше забележителност. Според карата беше на около 3 km. Първо, обаче, трябваше да стигна до реката, което се оказа доста трудна задача. Карата, с всичките и схемички и означения, трябваше да ме преведе през естакадата на две нива не помагаше особено. Изобщо, тук пешеходците са по-зле и от София.
Накрая успях да стигна до една алея, която бих нарекъл приятна, ако не беше главния път покрай нея. От другата страна на реката се виждаше доста по-приятно място, но пък пътеката ходеше нагоре-надолу. Опитах се да стигна до там по нещо, което приличаше на мост, но се оказа строителна площадка за два огромни пилона, върху които, вероятно, ще минава мост. Стигнах до края, само, за да разбера, че не са направили последните десетина метра до другата страна.
Почти се бях отказал, но реших да стигна до следващия мост, който се оказа търсения от мен. Е, няма значение, че изобщо не приличаше на този от картинката на картата. Очаквах исторически мост, а се оказа съвременен. Най-дълъг пешеходен мост и т.н., перфектно място за наблюдение на луната, стига последния автобус на обратно да не е в 19 часа, т.е. преди да се е стъмнило както трябва и луната да се е показала.
Пътят на обратно ми се видя по-кратък. Друго е като знае човек колко е разстоянието. Лампите покрай пътя светнаха и нямаше проблем с тъмницата. Някак успях да пропусна пешеходната пътека, та се наложи да се връщам, защото се оказа, че следващо подходящо място за пресичане на тоя булевард просто няма.
Насочих се към улицата със заведенията за хранене, но малко преди да стигна до там видях табелка рекламираща традиционната за този град манджа. Ако не се лъжа се казва булгоги. Избрах си пикантния вариант и ми донесоха една огромна чиния. Обаче, това не е моята манджа. Измъчвам с тия плоски метални клечки, не мога да им хвана цаката, особено като трябва да вземам огромни парчета пиле. Мисля, че ако се замени пилешкото с друго месо ще стане супер.
Утре трябва да организирам предпоследния участък от пътуването и следващото спане. Изглежда, че организацията ще е малко по-трудно от обикновеното, но все някак ще се оправя. Само дето може да отиде цял ден в пътуване.
Оставете отговор