Трудно ще ми е да напълня днешната статия със съдържание. Път, път и пак път. В това се състоеше деня. Вярно, е само пет часа и половина, но графикът беше такъв, че практически целият ден замина в път.
Първо, закусих в хотела. Този път доста добър омлет. Стегнах багажа и се отправих към автогарата, която е на 5 минути пешком от хотела, дори с тежка раница. Натоварих се на автобуса и освен, че ми се падна един доста пълен дядка, който ме подпираше с корема си в съседната седалка, пътят мина без нищо забележително. Малко дремнах, но докато стигнем Ваядолид се бях събудил. После, маршрутът ни минаваше през Тулум. Там повечето хора слязоха. Преместих се на свободно двойно място и това по-късно доведе до забравяне на шапката ми в автобуса. То се е видяло, че на моите шапки им върви да ги губя около края на пътуването.
Хостелът е на две-три пресечки от автогарата. Принципно е парти хостел, т.е. има си бар и купон до късно, но аз съм в съседната стая, където са единичните стаи. Събитието тази вечер, освен часът за напиване, е пица вечер. Неограничено количество пица срещу 100 песос. Пицата я пекат на място и не е кой знае какво, но е достатъчно човек да се наяде. Завързах малко приказка с един американец от Чикаго, който пътуваше със сина си. Разказа ми как днес го ошмулили полицаите с “глоба” за някакво измислено нарушение.
Иначе, днес се разходих малко. Стигнах до плажа, но в момента е сезонът на водораслите. Вони ужасно и морето е направо кафяво от тях. По плажа е пълно с купчини кафяви водорасли. Цените на всичко са нагласени спрямо американския турист, т.е. доста високи. За обядоследобедна закуска хапнах едни пържени крилца, обилно поляти с два вида люти сосове. Утре мисля пак да опитам, този път с някой от по-лютите сосове.
Като почнах да говоря за утрешните планове. Туровете наоколо са прекалено скъпи. Не ми се дават над 100 долара за тур. Вместо това, както си ми беше и първоначалния план, ще релаксирам. Вярно, няма да е на плажа, той не става за нищо, но главната улица е пълна с безброй заведения за хапване. Днес тотално се загубих на нея. В едната посока минах по плажа и после, като се връщах подминах моята отбивка. Ама като видях втората спасителна кула на плажа и се усетих, на отиване бяха минал само покрай една. Пуснах телефона и се оказах 4 пресечки по-нататък.
Уф, ще ходя да спя, че съм много уморен. Не знам дали утре ще има за какво да пиша.
Оставете отговор