Днешния ден почти се оказа с нищо незабележителен. За съжаление оперативната дума е “почти”. Напуснах хотела в 07:30 и скоро след това пристигна бусче да ме вземе. Пообиколихме близките хотели да съберем още хора, чакахме около десетина минути на един от тях, но така и никой не се появи. Стигнахме на автогарата със закъснение, но дори не бяхме последните, след нас пристигна още едно бусче. Провериха билетите, натовариха багажите, задължително с етикет и потеглихме.
Спирахме няколко, тук качвахме пътници, там за почивка. Над 6 часа лашкане по пътищата. По едно време, точно след едната почивка, спряхме и шофьорът и стюардът взеха да ръчкат нещо по скоростния лост. Не знам какво му беше, но явно успяха да го ремонтират и не се наложи да чакаме с часове за нов автобус.
Стигнахме до Сием Реап (ក្រុងសៀមរាប), хаосът беше пълен и не разбра дали имаше и тук маршрутка, по-скоро не. Едни тук-тукаджии си предложиха услугите. Съгласих се без да се пазаря – $6 ми се стори приемлива цена. Сигурно щях да сваля долар два, но не ми се занимаваше. Естествено, пича си предложи услугите за разводач. Навих се, искаше $25, което пак е над пазарните цени, но в рамките на нормалното. За съжалени, поради следващата история, ще се размине с тия пари, ама да беше дал един телефон.
Стигнахме до хотела. Стандартното за тук, обувките на входа, слагаш си ги на етажерката. Отивам на рецепцията и нещата си текат нормално. Накрая искат пари – $68, давам им едно $20 и едно $50. Тая ги взема, мушка ги под тезгяха и след това връща 50то и ми вика дай друго. Как друго бе, какво му е на това. Тогава гледам, че на него пише “copy” и нещо си на Кхмерски, предполагам същото. Хартията, естествено, е съвсем различна на пипане. Аааа, не, тоя номер го знам. Почваме едно препиране. Тая си си викна целия персонал. Накрая се стигна да заобикалям тезгяха и да я карам да отключва заключени чекмеджета. Естествено, не иска. Как, вика, ще ги вкарам вътре. Чекмеджетата са две, значи 50/50. Вкарвам копието в едното. Тя отваря и вика – гледай, няма нищо тука. Да ма там има само камбоджански риали, тия приемат плащания и в долари, естествено, че банкнотата е в чекмеджето с доларите. Пробвам се да я пъхна и в другото чекмедже, но тя ме изблъска с всичка сила. Ясно там е, полиция няма да се викне, аз я карах да вика, тя звъня на някой, не знам какво джомулеви освен името ми, то пък голямата заплаха, нали вече ми е снимала паспорта, ясно е, че ми знае името. Отказах се да се разправям повече, халал да са им, има кой да съди такива.
Обух си обущата, най-спокойно си сглобих раницата и си тръгнах. Правиха се, че ме снимат с телефона, за какво не знам. Имат паспорта, т.е. негова снимка. Сплашващи тактики някакви. Спрях първо в съседния хотел. Изглеждаше скъпарси, но трябваше от някъде да почна. Места нямаха, но помолих да седна във фоайето да потърся хотел. Като им разкарах какво е станало, даже ме черпиха чай и ми предложиха да ползвам интерната на хотела. Видно е, че има много повече разбрани хора и не трябва да се съди по действията на няколко за останалите.
Намерих близък хотел и се насочих натам. Разчитах, че на място ще мога да взема по-ниска цена от тази на букинга. Оказах се прав. Нямаше никой, нито звънче, нито телефон на рецепцията. Виках малко, чуках, но никой не се появи. След малко излязоха някакви жени от персонала и викнаха англо-говорящата представителка на персонала. Сдобих се със стая на прилична цена, единствено закуска липсва.
Уредих си тур за утре с техен шофьор, само $20 ще струва. Просто няма начин да ходя в 04:30 пред ония хотел да чакам някой да ме вземе. Съжалявам за човека, ще стане в тъмна доба, а няма да изкара пари, такъв е живота, да се сърди на ония, които искат да печелят нечестно.
Оставете отговор