Настоящето пътуване започна вчера, нямаше особена причина да пиша статия. Началото беше скучно. Станах сутринта, закусих, стегнах си багажа и взех душ. След това отидох на работа. Прекарах целия ден по обичайния начин преди да си извикам такси за летището. Естествено, отново попаднах на някакъв некадърник, който не знаеше как се влиза в локалното за сградата, а после нямаше да върне от 20 лева, та ходи да разваля от колеги.
На летището нямаше никой, минах без да чакам на опашка. Този път пропуснаха да ми правят натривки, този преди мен изтегли късата клечка. Повисях си на изхода. Очаквано, самолетът кацна със закъснение. Опашката за “приоритетно” качване беше по-дългаути от другата. Случайно разпределеното ми място беше в средата, но мястото до прозореца си остана свободно и се преместих на него. Пилето тика-масала беше изненадващо ядливо. Предполагам, че се дължеше на пикантния сос, трудно да да направиш нещо люто по кофти начин.
Въпреки късното пристигане на самолета, пристигнахме навреме. Предварителният ми план беше да си взема такси и да спя в Шарлероа. Лесно намерих такситата, следвайки табелите, но там бяха само една тумба араби. Таксиджията ми поиска 25 € за возенето до хотела и отказа да си пусне апарата. Ако съм бил звъннел на хотела да го ползват като трансфер щяло да струва само 10. Пълни простотии, но бях твърде уморен да се карам, а съм сигурен, че останалите таксиджии щяха да са на същия хал. Щеше да се наложи да си викам такси и да чакам, така че реших да ги прежаля парите.
Хотелът беше доста западнал. Само закуската ставаше за нещо, макар че нямаше нищо солено. Разни кроасани с шоколад, хляб, сладка и шоколади за мазане и такива ми ти работи. Закусих и се запътих към гарата. Въпреки обясненията от хотела, успях да пообиколя и да изляза на възможно най-далечния край на гарата. Според сайта на тукашното БДЖ, днес има някакъв ремонт и всички влакове след 08:30 от тази гара няма да пътуват, а трябва да се взема рейс. Не ми се занимаваше да търся и бързах да хвана влака от 08:05. Купих си билет от една машина, който никой не провери. Прегледах разписанието и излязох на коловоза, който пишеше, но една жена ме спря и взе да ми джомоли на фрески. Като я попитах на английски успяхме да се разберем, че коловозът е сменен. Тя ме заведе до едно електронно табло и намерихме влака съвсем навреме.
Стигнах в Брюксел значително по-рано от предвиденото. Вчера разбрах, че Йоаким, колега от предната работа, в момента живее тук и се бяхме разбрали да му звънна като знам кога ще съм в града. Речено сторено. Уговорихме си среща на централния площад – Grand Place на френски. Малко пообърках улиците и излязох на Manneken Pis – демек “Пикаещото момченце”, символът на Брюксел. Статуята е въз малка, но пък в ранния час нямаше никой.
Лесно намерих площада. Скоро не бях се шашкал толкова от сгради. Истинско удоволствие е да излезеш от съвсем обикновено изглеждащите улички на този площад. Вярно, малко са се оляли с позлата, а и не им е останало никакво място за допълнителни готически украси и статуи, но ефектът е много добър и гледката си заслужава.
Докато чаках Йоаким да се появи разбрах, че на всеки половин час между 10 и 11 започва безплатен тур. Изпуснахме този в 10:30 само за няколко минути, но пък успяхме да си вземем места за този в 11. Иначе, хората дори си правят резервации. Питър, нашият гид, беше голям актьор и направи прекрасно представление, което аз оцених на 20 €. Въпреки студеното време, два часа и половина минаха доста бързо. Тръгнахме да търсим нещо за обяд. На мен ми се ядеше нещо местно, но наоколо нямаше нищо подходящо.
Решихме да се насочим към едно от местата, които Питър ни беше показал. По пътя, успях да се регистрирам в хотела. Първо ми казаха, че стаята не е готова, все пак настаняването е от 15, но докато се регистрирах успяха да я оправят и най-накрая се отървах от багажа.
С олекнала раница продължихме търсенето на място за ядене. Пропуснахме мястото, което търсехме и се насочихме към квартала, който Йоаким не беше посещавал. Имахме късмет и попаднахме на местен ресторант, който хем беше посещавах, хем достатъчно далеч от туристическата зона. Цените бяха нормални за тукашните стандарти, ще рече по 20тина € на човек за едно ядене и една малка бира.
Ресторантът се казваше Градината на Ван Гог – Gardin Van Gogh за това пих една Van Gogh Blonde, която дойде в чаша на заведението. Предполагам, че сами си я правят. Ядох свинска пържола с картофено пюре, но картофеното пюре беше доста необичайно. Картофите не бяха единствената му съставка, имаше нещо което приличаше на праз и вероятно други неща. Йоаким хапна телешко с някакъв кафяв сос и пържени картофи, по това което видях, телешкото се топеше.
Пропуснахме десерта, аз вече бях ял гофрета с черен шоколад, сутринта като минавах покрай Пикаещото момченце, пък и в почивката на тура изпих един горещ шоколад, докато Йоаким хапваше гофрета. Като казах течен шоколад. Гледах как го приготвяха, напълниха половината чаша с парчета шоколад и ги заляха с мляко. Имаше малко объркване на поръчките и моята я бяха приготвили предварително, но бармана не разбра, че е за мен и като резултат ми дадоха нов шоколад няколко едва няколко минути преди почивката да свърши, та не можах да му се насладя както трябва.
След обядът се качихме на метрото и отидохме до “европейския” квартал, където са сградите на институциите на Европейския съюз. Поразходихме се из квартала и парковете му. Малко ме изненада наличието на доста див парк точно на гърба на европейския парламент. Позабавлявахме се с арт коментар на статуята на Европа, която мачка пролетариата с помощта на еврото. Има я на една от последните снимки, вижте я и кажете, не мислите ли, че това е символиката 😉 .
С това решихме да приключим деня и да се разделим. По пътя към метрото минахме покрай протест на някакви индийци, на отиване ги бях помислил за ирландци, но като минавахме покрай тях видях знамето, което развяваха по внимателно. Не успяхме да разберем за какво протестират, но решихме да не се навираме между шамарите и бързо се мушнахме в метрото.
След малко почивка, излязох да търся нещо за вечеря. Наумил си бях да намеря мястото, което Питър ни беше показал по-рано и пропуснахме на обяд. След като минах 3-4 пъти на грешния ъгъл, успях да видя грамадната опашка, която се виеше пред заведението. Срещу 4 € се сдобих с фунийка картофи с огромно количество майонеза отгоре (точно както Питър ни беше предупредил). Не можах да се справя с цялото количество.
Йоаким ми даде идея да отскоча до Брюж утре. Той е популярна туристическа дестинация и е само на час път с влака. Като се наспя ще измисля дали ще го направя.
Оставете отговор