Изненадвам ли ви? Вероятно. Една подбрана група хора знаеха, но не съм тръбил прекалено, че ще пътувам навън. Пътуването го замислям от много време, но ситуацията е много динамична и всеки ден нещо се променя. Първоначално идеята ми беше друга, но Полша е една от най-отворените страни в Европа и има директни, и кратки, полети от София. И така, миналата седмица се реших и си взех билет и днес съм тук.
Сигурно сте забелязали, че в последно време не пиша статии от типа “От София до някъде си”. Много скучни се получават. Сега, обаче, реших да напиша една. Все пак очаквам хиляди въпроси как се пътува във време, в които върлува страшен вирус. Краткият отговор е спокойно. С маска, през цялото време, но тя не пречи особено докато си седиш седнал в самолета.
Но нека да почна подробно и отначало. На нашето летище пускат само пътници и мерят температурата на входа. Искаха ми бордна карта, понеже нямам разпечатана питаха за регистрация за полета, но като тръгнах да я търся из телефона ме пуснаха, явно че с тия раници не съм изпращач или търсач на силни усещания копнеещ да поноси маска в празното летище.
Благодарение на зверските задръствания из София, стигнах тъкмо след като бяха отворили гишетата. Освен че са им наслагали плексигласови прозорци, там нямаше нищо особено – паспорт, за къде пътувам и ще чекирам ли багаж (малко трудно на билет без багаж, ама да попитат хората). Халето е празно, тук там има някой човек дето е подранил и не му е отворило гишето за регистрация или багаж.
След ескалатора, по земята, са налепени лепенки за пазене на дистанция. Липсата на хора ги прави малко излишни, но са се постарали хората, така че им отчитам една положителна точка. Работи само един скенер, то и няма нужда от повече. За пръв път от много време не ми вземат натривки, а и не видях на хората около мен да вземат, може да са решили да не го правят заради вируса, знам ли.
На паспортната проверка също има лепенки по земята, но там нещата изглеждат леко объркани. На места има по две ленти лепенки в един коридор. Или не са им стигнали преградите или нещо са объркали. След завоя, пък, става една редицата. Може пък и лепенки да не са им стигнали. Все пак са се постарали хората. Паспортната проверка се минава без маска. Приятно се изненадах от любезната подкана да си я сваля, вместо очакваното сопване, че не чета табелките. Има надежда в тия хора.
Около касите на магазините също са налепени лепенки. Пейките са с демонтирани половината седалки. Някой, някога, случайно, е взел правилното решение да не са монолитни блокове, че като знам нашенеца разни табелки “тука не сядай” няма да го впечатлят. На летището във Варшава пейките са монолитни и не могат да се разглобяват, та са само с надписи.
Случайно разпределените места в самолета са все покрай прозореца. Само хората дето са си запазвали места са един до друг. Много приятно се пътува така. Той беше малък самолета – Embraer 175 – две по две седалки. Даже на слизане си треснах главата в багажника. Само в тоалетната му не можах да се оправя. Две минути търсех копчето за вакуума и така и не намерих сапун. За сметка на това, боровинковият мъфин, който дадоха за “вечеря” беше супер. Чак се изненадах.
В самолета ни дадоха да попълним анкетна карта с цел локализирането ни ако се окаже, че е имало някой болен в самолета. После ги събраха и нямаше никакво бавене на границата, само паспортна проверка. Естествено и тук има лепенки по пода. Имаше, в един ъгъл, свряна една маса с двама в защитни костюми, но не разбрах каква им беше целта. Не видях да спират никой.
Имам известни проблеми с мобилния интернет, още из летището се губеше, а и в хотела се беше закачило на 3G само. Сега гледам, че се е оправило, може да съм нацелил някой момент с проблем в мрежата. Та не можах да се ориентирам за градски транспорт се натоварих на такси. За разлика от софийските таксите тези тук нямат плексигласови прегради и се наложи и в таксито да съм с маска. Добре, поне, че можеше да се плаща с карта, защото така и не видях банкомат на летището. Пък в хотела им трябваха пет минути обяснения на това какво е ATM, за да ме разберат пък и нещо ръми.
Иначе, на рецепцията са оставили една кутия с “чисти” химикали и една дупка в плота за използваните химикали. Голямо дезинфекциране пада явно. Плексигласовите прегради също не изглеждат като оригинален дизайн (срано, но на софийското летище гишетата изглеждат по-яко отколкото преди, който и да е взел парите са тази модификация си е свършил работата добре). Има организация със закуската – взема се от рецепцията, предполагам друга противоепидимична мярка. Ама това ще го мисля като се събудя.
Ами това е, май не пропускам нищо. Ако питате за плановете ми – нямам. Не съм решил дали ще остана един ден тук или ще се насоча към Краков още утре. Тук го дават, че ще има гръмотевични бури, но пък там ще са и в неделя. Като се събудя утре ще го мисля.
Оставете отговор