Най-накрая намерих приложение на дълго събираните “мили”. Срещу по-голямата част от събраните мили успях да си купя билет до Лондон на цена като на ниско-тарифна компания, но излитащ и кацащ на главното летище на Лондон – Хийтроу.
Денят не тръгна особено добре. Успях да си забравя фотоапарата. Сетих се още на първия светофар и се върнахме да го взема. Натоварихме се в самолета, но от кулата не искаха да дадат разрешение за излитане, та постояхме известно време на гейта. В началото на полета имаше малко турбуленция, но нищо прекалено. През цялото време летяхме при силен насрещен вятър. Поне не правихме кръгчета над Лондон, а направо заходихме за кацане.
Пътуването само с ръчен багаж определено си има предимства. Не се наложи да чакам багаж, а минах през автоматична машина за проверка на документите. След кратка борба с едни банкомати, успях да изтегля малко кеш, а след това и да си взема карата за градския транспорт.
Чух се с роднините, при които ще нощувам, но тъй като те щяха да се прибирам чак след 8 реших да се поразходя. Натоварих се на линията Пикадили с тайната мисъл да сляза на едноименната спирка. Само че влакът спря на спирката Green Park – имало аварирал влак по-нататък по линия. Слязох на тази спирка и се разходих до Бъкингамския дворец. Наложи се да си извадя фланелата с дългия ръкав. Хората, тук, направо са си извадили зимните якета. Не е чак толкова студено, но определено си е хладничко.
От там тръгнах към площада Трафалгар, но се отклоних от маршрута, за да отида към Пикадили. Според google времето за стигане от там до родата беше около час. Имах още малко време и се възползвах от възможността да хапна в една пекарна и после да довърша в съседното заведени с отлична порция пържени картофи.
След това се натоварих на метрото и започна дългото влачене. На почти всяка спирка спирахме да изчакваме влакове. При всяко спиране машинистът се включваше по уредбата и се извиняваше за неудобството. Оказа се, че по-ранният инцидент все още оказва влияние на разписанието. Влаковете, явно, не можеха да наваксат и се налагаше да се изчакват.
В края на краищата слязох на спирката, на която трябваше да се кача на автобус. Лесно намерих автобусът, който ми трябваше, качих се на втория етаж и без проблеми стигнах до необходимата ми спирка. Благодарение на навигацията намерих една от много еднакви къщи и след една бира с родата стана време за почивка. Утре като се събудя ще мисля плана за деня.
Оставете отговор