Както се оказва, преди почти точно пет години (само ден в повече) сме тръгнали на първото пътешествие, заради което беше създаден този блог. Днес започнахме новото пътешествие – Микронации. През годините понатрупахме малко опит, а и колата е малко по-висок клас, но пътешествието е не по-малко амбициозно.
Както обикновено, първият ден на пътуването не е особено забележителен. Преди малко пристигнахме в Любляна, Словения, успяхме да си намерим квартирата от първия път, хазайката липсваше, но ни беше оставила отключено. Сега релаксираме малко планираме да излезем някъде за вечеря. Но това ще е малко по-късно.
Дотук денят не беше особено забележителен. Станахме в 5, изпекохме си сандвичите на тостера, така че да са топли и се натоварихме на колата. Планът беше да тръгнем в 6 и почти успяхме да тръгнем само с 15 минути закъснение, но се оказа, че сме забравили седалката на Криско, а ключовете за тяхната кола бяха горе, заключени зад 3 врати и асансьор с чип.
Пристигнахме на сръбската граница доста експедитивно, толкова рано, в събота сутринта, движение няма. Излязохме от София за около 15-20 минути. Липсваха опашки, т.е. не чакахме повече от няколко минути. След това, газ по магистралата, но в ограничението, че вече сме се парили. Интересно как самосвалите си джъткаха в това безбожно ранно съботно утро. Този път изглеждаше, че наистина се работеше, полиция нямаше, но пък имаше доста работници, които регулираха движението.
Доста часове по-късно, достигнахме хърватската граница. В нашата посока почти нямаше натоварване, но в обратната беше жив ужас. Странно, но същото беше положението на околовръстния път на Загреб. Ние нямахме проблеми, но в обратната посока бяха километрични задръствания. В Хърватия караше главно Деница, аз успях даже да дремна. Единствената интересна случка беше успешният ни опит да сигнализираме на един кемпер, че си е забравил десния мигач. След като го изпреварихме, накарах Деница да даде десен мигач на абсолютно прав участък. Човека веднага изключи мигача и даже благодари с присветкане. Явно като има желание се получава комуникация дори при такива обстоятелства. Е, същия трик не сработи с един тираджия, но пък поне опитахме.
Спряхме за почивка малко преди словенската граница. В бензиностанцията нямаше тоалетна, а в близката такава искаха по 40 цента. Съдейки по миризмата на околните градинки, не бяхме само ние, които бяхме решили, че бензиностанциите трябва да имат и тоалетни при тая цена на горивото. Преминахме границата безпроблемно, напазарихме си винетка за цял месец, защото две седмични са на същата цена, а имаме повече от седмица между двете преминавания. И тук винетката се лепи на предното стъкло. Само дето има избор дали да е залепиш долу в ляво, горе в ляво или по средата на стъклото. Свършихме тази работа беж към Любляна.
Не усетихме останалите километри. Както вече казах, лесно стигнахме до квартирата. Малко е малка, но какво да се прави. Поне колата е точно до входната врата, а сме само на 5-10 минути от центъра на града. Нещо не забелязахме магазин, но все още разполагаме с продуктите, които си носим. Много е харно да имаш контакт за запалка в багажника. Няма нужда да се занимаваме с разни некачествени разклонители.
А ето и нещо, което ми се искаше да мога да направя още в първото пътуване, но тогава нямах необходимата техника – цялото пътуване в timelapse видео (1 минута е равна на 1 час):
Редакция: След известно количество технически проблеми, видеото вече е налично заедно с музика за фон.
Починахме малко и излязохме на разходка. Бързо стигнахме до реката. От там се носеше думтяща музика. Доколкото можахме да разберем има някакъв фестивал в града, който продължава чак до септември. Корабчето, от което идваше музиката се казваше “Зеленият змей” и беше окичено с надписи за този фестивал. Един, луд ли беше, пиян ли, взе да замеря корабчето с камъни и ние решихме да се преместим на другия бряг. След няколко минути стигнахме до змейският мост. Предполагам, няма да ви е много трудно да отгатнете с какво беше украсен моста.
От там се разходихме до Тройният мост. Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че това са три моста започващи и завършващи от едно и също място. Разходихме се наоколо като срещнахме няколко пре-любопитни групички – група “смърфове” с доста мъжка смърфиета и рикша-змей, карана и влачена от група младежи. Предположихме, че и те са някаква част от течащият фестивал.
Доста пообиколихме и малко почакахме докато си намерим място за вечеря. Спряхме се на грил/бургер бар. Грила го бяха пропуснали но бургерите ставаха (далеч бяха от най-добрите, които съм ял, но значително по-добре от стандартната конфекция). Собствената им бира, пък, беше доста добра и хич не слаба.
Оставете отговор