Времето се оправи, но пък за сметка на това всичко е затворено. Е, все пак ненапразно избрах да съм в голям град по време на големия им празник. Обяснението, което ми дадоха е, че това е нещо като денят на благодарността. Това не помага много предвид, че аз за този празник знам само от телевизията, но общо взето хората се прибират при семействата си. И естествено, масово нещата са затворени.
Сутринта си направих резервация за следващите две нощувки в малък град, който се намира на малко повече от час път с влака от тук. В смисъл с пътническия влак, не със скоростния. И като казвам малък, имам предвид около 200 хиляди, не малък по нашите мерки. Изглеждаше, че има места във влаковете (а и автобусите май са на често), но се тръгва не от централната гара, а от една друга.
Качих се на метрото и без проблеми си купих билет. Около гарата се предполагаше да има някакъв пазар, но всичко беше затворено и пусто. Тръгнах пеш до предната спирка на метрото, където търсих туристическата информация отбелязана на картата. Тук всеки квартал си има собствена туристическа информация, с отделни карти, които ако не друго са по-подробни от общата карта на града.
След известно лутане я намерих тая информация, но вместо на квартала тя беше на зоната за медицински туризъм. Понеже нямам нужда от уголемяване на циците или други органи реших да пропусна да се информирам и просто да се разходя наоколо. Насочих се към тукашната улица с ресторанти. Повечето бяха затворени, явно за празника, защото минаваше 11:30 и поне би трябвало да са почнали да отварят. Реших да хапна по отрано, защото си мислех да намина към градския плаж (или поне един от тях) и не знаех какво ще е положението там (с цените, не с наличието на капанчета).
След като хапнах един сандвич с яйце и изпи едно мехурчесто питие се натоварих на метрото и след малко бях на плажа. Не знам защо имах очаквания за някакъв голям плаж, а то се оказа доста малко. Голямата забележителност му е мостът, който минава през целия залив. Водата беше хладна, но доста мътна. Не си бях взел банския, пък и нямаше къде да се преобличам и само се топнах до коляно (и отгоре, ако се съди по това колко ми бяха мокри навитите над коляното панталони).
Попекох се половин час и тръгнах в посока на някакъв парк. Туристическата информация беше затворила за обяд и трябваше да разчитам само на общата карта. Тоя парк се оказа не точно парк (после като се сдобих с местната карта това си беше пределно ясно), ами един хълм с гора на него. Вместо това поседях на сянка в крайбрежния “парк”, където дърветата бяха бетонни (на карата не са такива). Е поне имаше малко бриз и сянка, а да, и бетонни костенурки и пластмасова плажуваща корейка, създават атмосфера хората. Всъщност мястото беше далеч от тълпите туристи и хората си правеха пикник под сенките на навесите разположени там.
Направих кръгом и затърсих къде да ям. Беше ясно, че цените ще са по-солени, но тук определено имаше доста повече отворени заведения. Спрях се на една бирария. Хапнах велико пържено пиле, в меден сос с чесън. Прекарах го с една биричка, че цяло пиле не се яде лесно. Добре, че са им малки пилетата. То това още държи, излязох уж да хапна, но само си взех един сладолед и се прибрах.
И така, денят беше малко скучен, придвижване с присядвания на сянка където мога да намеря и на слънце където не мога. Принципно остана още една туристическа зона, която се намира, сигурно, на час с път с метрото, но предполагам, че ще е подобие на предните. По принцип същинския празник е днес и утре може да са по отворени нещата. Другият ми вариант за утре е да направя пътешествие с метрото и след това автобус до един близък храм, който се намира някъде из околните планини. Ще го мисля като се наспя.
Оставете отговор