Корея ме посрещна с тайфун, видно се опитва и да ме изпрати с тайфун. Цял ден е мрачно, мъгливо и вали дъжд. Тайфунът ще мине относително далеч от тук, след няколко часа ще е близо до Пусан. Утре го дават да се оправи времето, но пък е понеделник и всичко ще е затворено. От друга страна, пък, ще трябва да измисля какво да правя цял ден след като напусна хотела, защото тяхната представа за късно напускане е 13 часа, а моят полет е чак след 1 вечерта.
Принципно, първоначалният план беше днес да отида до демилитаризираната зона (DMZ), но като видях прогнозата за времето се отказах. Естествено, нито една фирма не организира турове в понеделник, така че единственият ми избор остана да се разходя. Цяла сутрин времето беше кофти и прогнозата беше, че ще си остане такова. Накрая, около обяд, реших, че е време да изляза да се разходя.
Светилището Чонмьо (종묘), под която порта се крих при предния дъжд е доста близо до хотела (аз естествено успях да уцеля някакъв заобиколен път). Почти всичко по пътя беше затворено и това не предвещаваше нищо добро за моя обяд. Тук е някаква зона на магазини за лампи. Вчера, като пристигах, всичките бяха отворени. Днес, тук-там се намираше някой работещ. Пазарите бяха пусти, магазините по търговските улици бяха хлопнали кепенците, т.е. пуснали щорите.
Платих символичната входна такса. Светилището е един от обектите на UNESCO в града. Това е мястото където са поставяли “духовете” на мъртвите си крале и императори. Традиционно, корейците са конфуцианци, т.е почитат духовете на предците си. В храмовете от този тип няма много за гледане, някой портрет е най-интересното нещо, което може да се види. Иначе, те просто служат за съхранение на таблички с имената и делата на починалите.
Интересно ми стана, че каменните алеи, с които бяха опасани постройките са, за да ходят по тях духовете. При главния вход имаше няколко табели, които молеха хората да не ходят по тях, но беше видно, че хората бързо забравят, защото във вътрешността това не се спазваше. За смъртните е вървенето по пясъка отстрани.
Тръгнах да търся какво да ям, но както очаквах това се оказа не толкова лесно. Накрая се надцених като си купих два броя шишчета от една сергия. Второто се наложи да си го занеса до хотела. Времето беше започнало да се разваля, изви се много сериозен вятър и все да припръсква. Натоварих се на метрото за една спирка и успях да се прибера в хотела точно преди сериозно да завали. Добре че така се получи, че си бях забравил якето.
Крих се вътре до към 18:30. Излязох да търся вечеря. Прогнозата беше, че от тук насетне няма да вали и даже облаците бяха започнали да се разчистват. По тъмно градът изглежда доста добре ако дъжда и вятъра са прочистили въздуха. Близкият пазар беше пълно мъртвило, но се бях информирал за традиционен пазар намиращ се близо до светилището. Той се оказа жив и работещ, и пълен с храна.
Първо, минах и взех няколко вида сусамки. Струва ми се, че това се явява що годе традиционно сладко нещо, което да донеса до София. После се спрях на сергийка означена с грозните, увиснали, жълти пилета и хапнах пържено пилешко шишче. Следващата ми спирка беше за корейска “палачинка”. Доста големичка беше и трудно се справих, но имаше чудесно сосче от лук и, предполагам, люти чушлета. Другите неща по тая сергия ми се виждаха доста апетитни, но вече нямах място. Завърших с оризовия кейк, който ми подариха като купувах сусамките.
Оставете отговор