И така, последен ден. Пиша това докато чакам да стане време за полета пред изхода за самолета. На това летище явно имат малък проблем с разбирането какво е денонощно летище. Още няма десет часа вечерта а почти всичко затвори. Сякаш няма полети чак до сутринта. Ама те си знаят.
Тази сутрин почивах до обяд. Нямаше смисъл да ходя никъде при положение, че щеше да се наложи да се обикаля цял следобед. Стегнах си багажи и към 12:30 го оставих на рецепцията да го пазят, а аз се насочих към сеулската кула тъй като времето беше хубаво и видимостта се очертаваше добра.
Стигането до там е или с въжена линия или с няколко специални линии на градския транспорт. Бързо проучване установи, че въжената линия е въз скъпа, а една от специалните линии минава съвсем наблизо (освен това е на през 15 минути, т.е. няма да се чака много). Автобусите тук са цветово кодирани, тия специалните са жълти, има разни други цветове, не съм се возил достатъчно, за да запомня, но системата е интересна.
Скоро след като пристигнах на спирката дойде автобус. Изкачването нагоре не ми се видя стръмно, поне не и по пътя на автобуса, но пък пътя се виеше доста и сигурно е дълго. И така, качих се на кулата, снимах, седнах да хапна един чудесен десерт с едно гадно кафе и после тръгнах да търся нещо по-солидно за хапване. Най-добрият бургер в Сеул, не неочаквано, се оказа не особено добър, освен на външен вид. Поне кюфтетата ставаха за ядене.
Реших да сляза пеш, от другата страна на хълма (тука го наричат планина, но не е нищо повече от висок хълм) има направено стълбище (и тук-там просто стръмна пътека), по което хората да се качват пеш, ако са така настроени. Доста запъхтян народ срещнах, а и не малко хора се пънеха на фитнес площадката, която се намираше по средата на склона.
Стана приятна разходка и скоро стигнах долната станция на въжената линия. Последвах табелите за метростанцията, но по пътя забелязах табели за музей на, да го наречем, изкуството на покривките. Табелите бяха малко объркващи, но като проверих в Интернет се оказа, че е отворен и реших да го намеря. Скоро бях пред вратата, но изглеждаше тъмно и затворено, само дето като пробвах врата се оказа отключена. Час преди затварянето жената беше решила да стои на загасена лампа.
Експозицията се състоеше от традиционни носии, платове и предмети правени от тези платове, като например кесии и калъфи за прибори за ядене. В една странична стая имаше кукли събирани от всяка точка на света, от руските матрьошки до разни африкански кукли. Не разбрах каква е връзката с другата част от музея, но като че ли това беше магазинът на музея.
Разгледах набързо и се запътих обратно към хотела. Телефона ми даваше всякакви сложни маршрути, докато не осъзнах, че всъщност мога да стигна само за петнадесетина минути вървене. Минах през спирката на метрото, за да заредя картата за градския, която щеше да ми трябва за автобуса до летището и се запътих пеш. След няколко дребни обърквания успях да стигна до хотела като по път видях как автобуса потегля от спирката. Според гугъла автобусите били през 55 минути, което си е най-нагла лъжа. Мислех си, че ще се наложи да чакам, но когато стигнах до спирката с все багажа там чакаше друг автобус. Тогава се сетих, че на идване бяха през 15 минути, няма особен смисъл в обратната посока да са през час.
Два часа по-късно бях на летището. Зверско задръстване в час пик. Тия карат също като българските джигити. Единствено, когато някой дадеше мигач веднага го пускаха. То и с тия 4-5 ленти магистрала друг начин няма.
Гишетата за багаж бяха още затворени и тръгнах да търся къде да хапна. Все пак, още преди проверката на сигурността имаше доста заведения от всякакъв тип. Хапнах някакви телешки дъмплинги, т.е. хапки, които се топят в сос и после завърших с някакъв оризов кейк с неизвестен за мен вкус. Пристигнах пред гишетата тъкмо навреме, за да се наредя в в предния край на опашката.
Малко странно, след като ми взеха багажа ми казаха да изчакам 5 минути да го минат през рентгена. Не помня къде още имаше подобна система, но там имаше камера, която позволяваше да видиш, че чантата ти е заминала. Тук такава не видях. Надявам се, че името, което измънкаха малко след това не е било моето, че иначе ще пристигна без багаж.
Затоварването на полета започва някъде след полунощ и се надявам всичко да е наред, че връзката е доста кратка. Ако всичко мине наред, няма да има повече статии за това пътуване. До нови срещи.
Оставете отговор