Започнах да му свиквам на екваториалния климат. Въпреки жегата и влажността. Изкуствените тениски се оказаха добро попадение и с изключение на гърба, не се чувствам целия мокър. Събудих се около 8. Отидох на закуска и след кратко проучване на градския транспорт тръгнах към Градините то залива. Традиционната гръмотевична буря висеше над главата ми и се изля тъкмо като слязох от метрото.
Преди бурята времето си беше търпимо, но след това стана ужасно задушно. Изчаках повечето време под един навес. Тук навеси има под път и над път. Покрай сградите, между спирките на градския транспорт, в този случай – между спирката на метрото и будката за билети. Изобщо, хората си знаят, че ще вали и са се подготвили. То в тая жега на повечето не им пука, някой си носят чадъри, други просто си вършат работата под дъжда. Навсякъде, където бях досега, има къде да се скрият и в най-големите порои.
Още валеше, когато тръгнах напред. Бях, вече, толкова мокър от пот, че нямаше смисъл да чакам повече. И без това силата на дъжда беше значително намаляла. Само завих раницата в дъждобрана, поне тя да не се мокри. После се сетих, че съм забравил да си сложа резервната тениска, т.е. вътре нямаше какво да се мокри, така или иначе.
И двата купола на градините са климатизирани. В Купола на цветята беше бая студено. Поне в сравнение с температурите отвън. Всъщност, това си е мини ботаническа градина. Има няколко “острова” с цветя и дървета от различни части на света. Темите варират от Австралия и Южна Америка до Средиземноморието и Калифорния. Навсякъде, измежду растенията, има разпръснати дървени статуи на животни. И не просто стоящи, особено ме впечатлиха три скулптури на някакво рогато добиче. Всяка една беше като отделна фаза на скока на едно и също животно – отскок, полет и приземяване. Имаше гост изложба на лалета от Холандия.
След като се измъкнах от този мразилник, поседях малко на една пейка, за да се постопля. Много бързо ми стана жега и се насочих към Дъждовната гора в съседния купол. Посрещна ме огромен изкуствен водопад извиращ от “кула” обсипана с цветя. И тук беше по-хладно, но далеч не така студено. До върха се качва само с асансьор, а пътят до него минава през градина с орхидеи. При това все отличени от някакъв световен конкурс за орхидеи.
Асансьорът води до предпоследният етаж. От там нагоре се стига по стълби (или с друг асансьор, но с табелка, че е само за трудноподвижни хора). Там има още една цветна градина, аранжирана заедно с лего модели на цветя и кану карано от “маймуни” или нещо подобно. От там насетне се слиза по виеща се пътека извън кулата, от където могат да се снимат многобройните цветя по стените ѝ. Гумираната повърхност на тази пътека се подпира на металната ѝ рамка и се създава едно неприятно усещане за хлътване, когато човек стъпи между гредите. Предполагам, че не е търсен ефект, защото отдолу се вижда метална мрежа, но в тая влага явно са решили да поставят нещо, по което хората не се хлъзгат толкова.
И така, надолу, надолу, надолу. Минавам през точката за снимки на водопада и после през залата с кристалите, които сигурно са истински, но освен огромният им размер не впечатляват с нищо. Стигаме до подземният “музей” или по-скоро образователна галерия. Има и кино, в което се прожектира учудващо добре направено филмче за климатичните проблеми. Липсваше обичайният патос, вместо това в ъгъла стоеше едно число и на фона на внимателно подбрани кадри се обясняваше какво ще се случи, когато средната глобална температура се повиши. За пръв път виждам такава зала пълна до горе, че и с правостоящи отзад. Интересно беше, че освен на екрана, подът също участваше в “прожекцията”. Подът беше покрит с плочки на светодиоди, които показваха кадри в добавка към тези на екрана, я рибите под водата, я ураганът отгоре, дока на екрана се виждат вълните разбиващи се в брега.
След като приключих и с това, изпънах крака на една пейка пред залива, близо до знака който предупреждаваше да не се доближават и да не се хранят морските видри. Те бяха избрали да се изпокрият и така и не ги видях. Ориентирах се по картата на градините и насочих към мястото за обяд на “местни” цени. Рекламата изглежда, че беше вярна. Обядвах с два вида свинско и патица сготвени от едни китайци, с които се комуникираше само с цифри – номера от менюто и цената. Само не мога да разбера, толкова ли няма бамбук, та тука навсякъде клечките са пластмасови. Отвратително е да се яде с такива, плъзгат се из ръцете, не могат да задържат храната, само дето лесно се мият (колко ли точно ги мият, предпочитам да не питам).
Следващата гръмотевична буря започна да дава признаци за приближаване – в смисъл засвятка и затряска. Минавах през част на парка, която може да се нарече образователна. На картата се виждат няколко отделни къта, всеки посветен на нещо, този през който минах беше посветен на дървета, но имаше разни табели, че в момента се садят някакви неща и навсякъде бяха разхвърляни чували и инструменти. Щях до обиколя, но по всичко изглеждаше, че бурята щеше да изпревари прогнозата. Големите метални дървета все още бяха затворени (или вероятно, пак бяха затворени) – принципно не е добра идея да се качиш на висока метална конструкция по време на гръмотевична буря.
Навън още роси, а краката ми са в стачна готовност. По някое време ще трябва да се излезе за храна, но до тогава мисля да релаксирам в приятната климатизирана стая.
Оставете отговор