И така, темата днес е изгубване и отгубване в Талин, по тъмно. Изгубването не беше съвсем нарочно, но пък и не съм се пазил особено да не се загубя, а отгубването беше благодарение на вярната сателитна навигация.
Но да се върнем в началото. Нали съм си примерен пътник реши да съм на летището два часа преди полета. Естествено, това означаваше ставане в 03:30, за да се събудя и взема такси час по-късно. Пак естествено, в този безумно ранен час, на летището няма никой и нищо, т.е. минаването през единия отворен пункт беше относително бързо, въпреки леката опашка създадена от други ранобудници като мен.
И така, полет като полет, излитане на време, кацане на време, липса на турболетност, какво повече да иска човек. Ами в моя случай или малко по-дълъг престой, или малко по-кратък. Първия вариант, за да мога да ида до Франкфурт, втория, за да не вися толкова на летището. В моя случай престоят беше прекалено кратък, за да ида до града, но достатъчно дълъг за да ми досади.
Добре, че летището е огромно. Трябваше ми близо час да стигна от изхода, на който пристигнахме, до секцията с изходи, от която трябваше да взема следващия полет. Изразходвах още час да се разхождам наоколо и останах много разочарован от количеството на магазините и ресторантите. Очаквах нещо повече, все пак терминалът е толкова огромен, че персоналът се придвижва с колелета (дори видях един да сваля тоалетна седалка от колелото и да се отправя да я монтира). Ядох не особено добър геврек, и някакъв сандвич с луканков салам, но най-накрая попаднах на едно кафе където имаше страхотен ягодов сладкиш.
Немската точност, този път беше провалена от французите 😉 . Самолетът, с който летях, закъсня, а предишния му полет беше от Париж. Като казах Париж, нещо забавно ми направи впечатление при обявленията по радиоуредбата. Всяко съобщение първо се казваше на немски, после на английски, както на всяко друго летище – първо местния език после английски. Тук обаче съобщенията за някой полети се повтаряха и на трети език – френски за Париж, испански – за полетите към Мадрид и Барселона, и Руски – за полета към Санкт Петербург. Явно на летището са оценили шовинизма на някой народи, и са решили все пак да ги качат по самолетите.
И така, въпреки няколко-минутното закъснение пристигнахме в Талин навреме. Този път нямаше инциденти с таксито и ме закараха на нормална цена (даже малко по-малко от очакваното), хотелът е супер, само се наложи да си доплатя за закуската (стаята е платена, но от тая фирма, явно смятат, че хората не ядат). Естествено след като прибрах всичко в сейфа (дори лаптопа се събира) тръгнах към стария град.
Стигнах лесно, като по пътя минах покрай нещо, за което реших, че е опера (според картата съм познал) и започнах да снимам. Както можете да видите снимките не са особено сполучливи, но преди да ми триете сол на главата имайте предвид, че съм снимал през нощта с ръкавици, което не е най-лесната работа на света. И така, лесно стигнах до "Площада на независимостта" (ако може да се вярва на пътеводителя).
Реших да не следвам точно описания в споменатия пътеводител маршрут. Целите бяха две. Първо да хапна на централния площад и второ да мина по едната част от маршрута, в обратен ред. И така, първата задача беше бързо и успешно осъществена. Ядох диво прасе на фурна по естонски с гарнитура от някакво кисело зеле с моркови и пих някаква местна бира. Месото беше страхотно, порцията беше доста голяма – перфектно задушени парчета месо, които още пареха. Бирата беше светла, а уж поръчах тъмна, и не беше нещо особено. Гарнитурата беше забавната част – в английският текст се бяха опитали да преведат нещо, която явно няма превод, от руският разбрах също толкова, от разговорите с викача останах с впечатлението, че е някакъв вид туршия – е накрая се оказа някакъв вид кисело зеле – идеална гарнитура за месцето. Одраха ме яко (биричка – 6 евро, вода – 3 и нещо, гарнитура – 4, основното ястие – 22), но не е като цените да ги нямаше в менюто, целта беше да хапна нещо тукашно, не да пестя парите.
И така, след обилното похапване тръгнах да се "губя", т.е. да не следвам съвсем точно маршрута, най-вече защото в тоя студ не ми се вадеше пътеводителя. Първият ми опит за изгубване не доведе то такова. Най-вече поради връщането ми на няколко пъти, когато усетех, че се отклонявам прекалено. И така, успешно успях да се върна на централния площад. По пътя успях да посетя няколко магазина за сувенири и да се удивя на високите цени, но пък и успях да снимам някой интересни неща. Тук е мястото да кажа, че градът изглежда ненормално пуст и сигурен. Дори в шест следобед хора по уличките почти липсват, поне в старата част на града, не е съвсем така в модерната част. Навсякъде е осветено и липсват ония тип сенчести "бизнесмени", които ти предлагат я дрога, я жена, я нещо друго. Като цяло можех да се разхождам по пустите улички и да си снимам спокойно (най-вече защото нямаше жив човек).
И така, реших да се прибирам, като първо мина покрай последните две точки от маршрута на пътеводителя. Само дето успях да се загубя. Нещо съм объркал посоките и в резултат съм завил в грешна посока. Първият ми опит да коригирам нещата доведе до още по-голямо загубване, което е нормално предвид поначало грешната ми ориентация. И така, след известно вървене по криволичещите улички на старият град осъзнах, че явно вървя в някаква грешна посока. Най-лесно щеше да е да се върна, но вместо това реших да продължа напред.
Плюсът от цялото това обикаляне бяха още няколко интересни гледки. Включително една голяма средновековна порта. И така, извадих навигацията, която през цялото време записваше маршрута и се опитах да се приближа към най-близката точка, в която навигацията показваше, че съм бил. Забавното беше, че през цялото време си мислех, че отивам към друга точка от маршрута, дори когато от заобикалящата ме обстановка, беше ясно, че това не е така. И така след доста обикаляне (тия средновековни улички са много оплетени) стигнах до познато място и успях да се прибера до хотела без повече проблеми.
Нета в хотела е супер, но това не е изненада, все пак Естония е една от малкото държави с по-добър Интернет от нас. Снимките са вече качени.
Утре съм зает до обяд и ако всичко върви по план следобеда ще мога да посетя високата част на старият град.
Оставете отговор