Скоростта, с която обикалям 100 национални туристически обекта значителна намаля в последните години. Мина повече от година от последните посетени обекти. Но ето че се откри нова възможност. Успях да събера още 3 печата в моята измъчена книжка (щяха да са 5 ако имах от по-новите варианти).
По една или друга причина се озовах в село Чифлик край Троян. Не ми се киснеше цял ден в топлия минерален басейн и за това грабнах племенника за компания и тръгнахме да обикаляме близките няколко обекта, а именно №31 Троянска Света Обител “Успение Богородично”, №31а Природонаучен музей – село Черни Осъм и №31б Музей на народните художествените занаяти и приложните изкуства. Навигацията погрешно сочеше Националното изложение на художествените занаяти и изкуства в село Орешак за един от обектите, поради което го посетихме и него без да съжаляваме.
Започнахме от най-отдалечения от нашия хотел обект – природонаучният музей в Черни Осъм. Малък но много приятен музей, поставящ изискването да се спазва дистанция от един алигатор 🙂 . Ако сте в района, определено ви препоръчвам да не го пропускате. Хората са се постарали, някой от животните се “мърдат” и се чуват звуци от тях. Музеят има само четири зали. Две са изцяло посветени на местната фауна, в третата има експонати с видимо по-добро качество, които са дарявани в по-ново време. Сред тях има ягуар и бяла мечка. Последната зала е колекция от насекоми, също дарена на музея.
След музея, минахме и през манастира. Посещението в него е безплатно, ако не броим двата лева за паркинг. Плаща се само за музея намиращ се из галериите на горните етажи. Ако сте посещавали други такива музеи, този не бих ви го сложил в задължителния списък. Но пък храмът, сам по себе си не е особено голям. Свещи се палят отвън, явно с цел запазване на стенописите. Няколко от стените изглежда да са реставрирани, докато на други едвам се различават стенописите от саждите трупали се през вековете. По-долу, в галерията, ще видите снимки на външните стенописи. Както си ми е табиетът, не снимам в действащи храмове.
Само на няколко стотин метра от манастира се намира и Националното изложение на художествените занаяти и изкуства в село Орешак. За разлика от църквата, тук хората настояват за използването на маски. Експозицията представя както съвременни майстори творящи в традиционни стилове, така и оригинални стари предмети. Не са забравили и съвременното творчество. От вдъхновеното от традицията до модерните драскулки, в които е трудно да се различи какъвто и да е образ. Племенника каза, че е видял две жени (аз видях повече), но освен това, други фигури не можехме да различим. В контраст на точно тази изложба беше гостуващата експозиция от Северна Корея. Поне изкуството е имало полза от диктатурата. Трудно е да се намери идеологическо послание в пейзаж или животно, та творците са постигнали майсторство в претворяването на природата. Кристиян беше най-впечатлен от портрета на Мона Лиза изработен от някакви рачета. В галерията има доста снимки на тази част от галерията.
Това беше и последната зала, която работеше. Явно има още една, но тя беше затворена. През целия път ни придружаваше една от служителките и ни насочваше и обясняваше в коя зала какво има. Явно нямат прекалено много посетители 🙂 . Беше време за обяд и седнахме в механата намираща се в двора на изложението. Кристиян се подлъга да яде лазаня, единственото не традиционно ястие, което видя в менюто. Негова загуба, аз хапнах една супа от манатарки и качамак със сланина.
Последната ни спирка беше в самия център на Троян. Нямам ярки спомени от музея. Има достатъчно снимки. Забавна случка се получи след като излязохме от музея и тръгнахме да търсим аптека. След две три пресечки реших да се допитам до телефона. Гледам и се мая, дава ми аптека точно до мен, аз не съм видял да сме минали покрай такава. Оказа се, че сме спрели точно пред входа 🙂 . Ама аз, зазяпан в телефона не съм я видял.
И така, след като приключихме деня в киснене в топлия басейн стана време да се прибирам. Планът ми беше да мина да събера още два печата, този път сам. Първата ми спирка беше №32 Исторически музей (осн. 1911 г.). Отново малък, провинциален музей. Интересна колекция от носии и бижута, но доста малък. Голяма секция беше посветена на революционното движение, но беше пълна главно с документи.
Нямах друго за гледане, а и исках да се прибера рано, за това бързо се насочих към №33 пещера “Съева дупка” (400 м.). Пускането в пещерата е само с гид. Имахме малък спор с него. Той много настояваше да не се снима докато обяснява. Така и не разбрах това как му пречи. Естествено, на голямата табла с правил, дето е преди касата, нищо не пише, за снимане, но някой е ковнал един принтиран лист в джоб на едно дърво пред входа – снимането забранено. Силно предполагам, че са гидовете, на които им е писнало да им светят със светкавици в лицето. Както и да е, човекът ни остави достатъчно време да снимаме след като тръгнахме да излизаме.
Неприятно впечатление ми направи и факта, че никой не носеше маски в пещерата. Нито пък имаше каквито и да е табели по повода. На всяко от другите места имаше поне табела за маски, на някой дори дезинфектант. Сякаш пещерата не е перфектното затворено пространство. Пещерата е красива, но сами си преценете дали това е място, което искате да посетите в точно този момент. Пък и цената от 10 лева е двойна на всичко друго в района.
Оставете отговор