След два дни път, най-накрая дойде време за първия пълноценен ден от новото пътуване. Но нека първо разкажа за пътя, в случай, че някой се интересува. От София през Доха, какъвто ми е обичайният маршрут когато пътувам към тази част на света. Около 8 часа престой, без да излизам от летището, но разбих бюджета с един масаж на гърба. После нощен полет до Хошимин. Безпроблемно минаване на границата и нови 6 часа престой за вътрешния полен на отделен билет. Бърз полет с местния национален превозвач, на който сервират само чаша вода или кола и кацнах в Хюе преди да съм се усетил, което може би се дължи на проспиване на половината полет. Едно такси по-късно се настаних в хотела и успях да намеря какво да вечерям без никакви проблеми, предвид отворената до късно нощна пешеходна зона.
След един пълноценен сън закусих в хотела, уредих транспорта за утре, вместо с нормален транспорт ще пътувам с туристически. Цената е по-висока, но пък така не се губи деня и ще се спре по места, които иначе бих изпуснал напълно. Съдържателят на хотела беше много приятелски настроен. След като ми продаде тура, ме инструктира, слизаш на закуска в 8 без 15, автобуса ще дойде да те вземе между 8 и 15 и 8 и половина. Предполага се да ме доставят до хотела в Хой Ан.
След като лесно уредих утрешния ден се опаковах по обичайния начин, взех една голяма бутилка от хотелската вода на магазински цени, овързах чантата на фотоапарата с два карабинера, че тук има много мотористи и потеглих към цитаделата на града, която е обект на UNESCO. Последвах съвета на съдържателя на хотелчето и минах по крайбрежната пешеходна улица. Пресичането тук е ад. Пешеходната пътека я нямат за нищо. При първия опит успях да се присламча към група местни, но по-късно нямах такъв късмет и се налагаше да пресичам сам.
Успях да си проправя път през викачите на лодките, които предлагаха да ме откарат на 5 km нагоре по течението на Парфюмената река до пагодата Thien Mu, която е една от другите забележителности да града. Цените почнаха от абсурдни и стигнаха до почти смислени, но аз имах други планове.
Успях, някак си, да оцелея при пресичането на улиците. Минах успешно по мостчето над рова на цитаделата, по което минаваха повече мотори отколкото хора, но пък за сметка на това е единственото от тази страна и най-близкото до централния вход, на който, единствено, се продават билети.
Зад стените на крепостта е почти толкова голяма лудница колкото е отвън. Има, обаче, няколко местенца, които са извън основните туристически маршрути и са много подходящи места за почивка. За съжаление, така и не ми остана време да изтествам магнитните закопчалки за обувки, които си взех преди да тръгна, щяха да са полезни при цялото това събуване и обуване.
Обикалях до ранния следобед. Вътре не липсват търговци, но нещата са подредени и пробрани. Цените на напитките са сложени на еднакво изглеждащи табели, но на места има корекции. Намерих и къде да хапна, поръчах си някакви пържени рибени топчета, които ставаха за ядене само благодарение на соевия сос и чилито. Реших, че по-късно ще си доям с изсъхналите принцеси, които си нося, за да не ги хвърлям.
Без да ми е много гладно се насочих към изхода. Някакви вело-рикши взема да ме дърпат, но цените бяха толкова скандални, че като им показах цената от Grab и веднага хукнаха да бягат от мен. Преди да успея да си поръчам мотор ме придърпаха тия от Grab (аз така или иначе от тях щях да поръчам). Питам колко ще струва и ми викат "five teen", приложението казва 17 (в смисъл хиляди, тука ги пропускат постоянно), т.е. цената е наред.
Товаря се на мотора, идвам му малко зор, но успешно стигаме до пагодата. Подавам му парите, но ония вика, не ще те чакам 1 час, после ще ми дадеш колкото прецениш. ОК, твоя воля, аз ще проверя колко пише в приложението и ще видя каква е справедливата цена.
Мястото е малко и освен огромната тухлена пагода няма кой знае какво да се види. Приключвам с разглеждането за около половин час и решавам да се прибирам. Още не съм слязъл по стълбите и един в униформа на Grab притичва точно към мен, а далеч не съм единствения човек наоколо, и ми вика аз ще те карам обратно. Показа ми някакво видео на човека, който ме докара. ОК, разбрали са се значи, не е мой проблем.
Оцелявам и на връщане в трафика. Приложението беше казало, че е 36 хиляди донга в обратната посока. За съжаление нямам точно 50. Вадя аз 100 и искам някакво ресто, тоя иска още. А, не! Така няма да се разберем. Вадя калкулатор, показвам му приложението и смятаме. Склонен съм да му да малко отгоре, заради "чакането" но той си знае своето. Накрая набира "моя приятел", естествено ония плещи същите глупости. Казвам му да научи числата защото "five teen" определено е различно число от "fifty". По времето на тая препирня намерих едни 50 000 мушнати, по погрешка, между по-големите банкноти. Взех си стотачката от ръката му, дадох му педесетачката и му казах да ги взема или да си ходи. След което си тръгнах към хотела.
Ударих му една следобедна дрямка и сега мисля да излизам да търся някаква вечеря. Вечерята, ако си заслужава, ще я видите в Instagram. Има го, ей там, отстрани.
Оставете отговор