Днес плавах в сеноте. Не, че ми е било в списъка, ама сега и няма да има нужда да влиза в него 🙂 . Естествено, забравих да си взема банските, та се наложи да се бухна с боксерките. Конкретно това сеноте е 45 m дълбоко, т.е. за всички практически цели, няма дъно. Все пак, освен табелите, че плуването е на свой риск, хората дават и жилетки под наем, за 34 песос. Защо точно толкова, хабер си нямам.
Но нека карам подред. Турът тръгваше в 9:00 и имаше време да закуся в хотела. Както пишеше в ревютата, закуската е много добра. Приготвя я собственикът, в градинската кухня, пред теб. Тази сутрин беше сандвич с авокадо и пържено яйце. След като го изядох даже ми предложи втори, но аз го отказах и вместо това приех предложения от него банан.
Точно в уречения час излязох на улицата да чакам тура. След няколко минути се появи кола и ме пита дали съм за тура. Първо реших, че ще ме закарат до буса, но се оказа, че сме само двама. Аз и една японка – Юко, която поживяла известно време в Мексико и сега се върнала да се види с приятели и да поразгледа местата, по които не е била. Шофьорът Раул, се оказа приятен събеседник, който говореше и английски, всеки път като се съмняваше, че съм разбрал нещо, го превеждаше. Успяхме даже да проведем няколко прости разговора на мешавица от испански и английски.
Първата ни спирка беше Исамал (Izamal). Жълтия град. Това е най-странния град, който съм виждал. Освен че всяка една къща е боядисана в жълто, доста голяма част от къщите имат пирамиди в задните си дворове. В центъра, върху най-голямата пирамида, е построен бенедектински манастир. До една от другите пирамиди човек може да се качи свободно, но всички останали са в частни имоти. Ако някога сте си мечтаели да сте фараон, сега знаете къде да си купите пирамида.
С това странностите не свършиха. Раул ни стовари до един полицай от туристическата полиция и той ни обеща тур срещу бакшиш. Човека каза, че освен местния език, испански и английски, говори още и италиански. Предвид колко малко има да се види тура не беше лош, но аз реших, че за 20 минути 20 песос е достатъчно. Той се заоплаква, че 20 били малко и обичайното било 100. Как ли пък не, хората дават по толкова за 3 часов тур в голям европейски град. Казах му, съжалявам, толкова са ми останали в бюджета. Видях, че Юко му остави стотачка, та не е бил съвсем капо.
След като спряхме набързо до пирамидата със свободен достъп, за 10 минути се качихме и слязохме, се насочихме към сенотето Ишсахум, което на местния език се пише X-Cajum. Всъщност не съм сигурен за тирето, но така беше написано на спасителните жилетки. Принципно, спасителните жителки са силно препоръчителни. Зоната за плуване е оградена въжета и имат един ти, който обикаля с лодка с няколко жилетки вътре, но шанса да си дста на дълбоко преди да ти хвърли жилетката не е за пренебрегване.
Първо слязох по стълбичката. Водата беше леко хладка. В смисъл по-хладна от въздуха. Излязох много бързо. Втори опит. Барабар Петко с мъжете. Скачам от мостчето сложено за тая цел. Лапетиите пред мен правеха вече номера, но аз просто се засилвам и се бухвам във водата. Хубаво щеше да е да се сетя да си поема въздух предварително, а не в процеса на полета. Забих се във водата и носа ми се напълни с вода. Взех да махам с крака и ръце, жилетката също ме дърпа нагоре. Да ама тая повърхност не идва и не идва. Не помага и наличието на вода в носа, която се опитвам да издишам.
Очевидно, скоро стигнах до въздуха. Кой да ти очаква, че ще се забия толкова надълбоко с толкова малък скок. Но пък и аз не съм леко момче 🙂 . Часовника за малко да стане зян. Не ми е много ясно как точно се разкопча, но осъзнах, че не е закопчан веднага след като си поех въздух. Успях да го закопчея и се насочих към стълбичката за малко почивка.
Реших да се пусна и за трети път и да приключа с кариерата си на гмуркач в кладенци. Пак по стълбичката, този път като няма хора наблизо, за да мога да се пусна по гръб. Това се оказа най-лесната позиция за плуване с жилетка. Доста трудно обръщане, после обратно към стълбичката, претъркулване по корем, за да мога да виждам къде е стълбата и да не си тресна главата в “кея” и край на моята кариера на плувец в карстови кладенци. Ако ви интересува вкусът на водата, супер варовит. Все пак това е карстова яма.
Последва обяд и малко след това бяхме пред Чичен Ица (Chichén Itzá). Тук е голямата касичка за пари. Всичко е на свръх високи цени. Местният щат е решил да въведе допълнителна такса вход. Явно, тия 75 песос, които вземат навсякъде са федерална такса. Тук има един огромен плакат със сложни описания на тарифата – 202 песос, допълнително, за мексиканци и 406 за чужденци. Да им се чуди човек как ги определят тия суми. Учениците, стига да представят документ от мексиканската образователна система, минават безплатно. За хората от този щат, пък, е само 75 песос, т.е. федералната такса. Съдейки по факта, че местните зад мен се възмущаваха, явно тия цени са въз високи за тях. А да, с карата може да се плати само щатската такса, не и федералната. Да им **** и оправията. Платих кеш.
Вътре жега, търговци на сувенири и много, много хора. И тия ми ти надуват тия ягуарски свирки, ще ти проглушат ушите. Разгледах, поспазарих някой сувенири. За едни магнити, като разбра, че говоря испански, цената веднага падна. После още за 10 бройки и накрая, като си затръгвах, още. Накрая ги взех на почти най-ниската цена – 25 песос за магнит – която съм намирал.
Излязох малко преди уреченото време. Скоро и Юко се появи и се насочихме към сенотето Чиуан (Chihuán). То е в една пещера. Направих няколко снимки и излязох на верандата отвън да чакам Юко да се накъпе. Друго си е да си на плътна сянка и да те подухва ветрец.
От там до връщането нямаше интересни събития. Слязох в центъра да изпълня разни битови неща – храна, вода, банкомат и след като ги свърших се прибрах. Утре ми е последният преход с автобус.
Оставете отговор